След като ниските лихвени проценти не проработиха, дали по-високите ще имат ефект, пита главният икономист на „Маркет уоч“ Ъруин Келнър. Не ме разбирайте погрешно. Не говоря за свиване на паричното предлагане. Така централната банка ще повтори грешките си от 30-те години на ХХ в., които доведоха до дефлация и силно свиване на икономическата активност. Това, за което говоря, е различно – то е свързано със заплахата на високите лихвени проценти. С други думи Фед трябва да обяви, че лихвените проценти няма винаги да са така ниски. Скоро лихвените проценти ще се повишат. Както знаете, това твърдение е точно обратното на изявленията на Фед през последните четири години. Именно през този период икономистите понижиха лихвените проценти на федералните фондове близо до нулевото равнище, където си останаха оттогава. Но тази маневра не успя да измъкне икономиката от летаргията й. Ръстът беше под нормалните нива, тъй като кредитополучателите не успяха да се възползват от ниските лихви. По същия начин хората не започнаха да преследват по-рискови активи като акциите, за да подобрят възвръщаемостта на фондовете си. Всъщност случи се точно обратното. Огромните количества ликвидност, които Фед инжектира във финансовата система с очакването те да доведат до ръст на инфлацията до нива, които да генерират разходи, не доведоха до желания резултат.
Единственото, до което доведоха ниските лихвени проценти, беше да навредят на спестителите и пенсионерите, като ги лишиха от лихвения им доход, а така и до понижаване на покупателната им способност. Очевидно това е една от основните причини за ниските нива на разходите. В такъв случай може би заплахата от високи лихвени проценти ще доведе до желания резултат. Те може да помогнат за насърчаване на купуването, особено на скъпи стоки като коли и къщи, където масово се използват заемни средства. Можете да си представите рекламите: „Цените паднаха, купувайте сега, преди разходите по финансирането да се повишат.“ Със сигурност си заслужава да опитаме този вариант, тъй като Фед почти изчерпа възможностите си за облекчаване на икономическата ситуация, както показа изявлението на Федералната комисия по отворените пазари. Освен това обещанието на Фед да запази лихвите ниски за още две години само дава на хората време да изчакват, преди да вземат заеми или да харчат. Но ние не разполагаме с време за чакане. Икономиката се нуждае от повече разходи, и то сега. Лесните пари сами по себе си не са достатъчни, за да доведат до този резултат.
В идеалния резултат стимулите трябва да идват от фискалната политика, така както великият икономист Джон Мейнард Кейнс щеше да препоръча. Но законотворците в момента се опасяват за дефицита. Преобладаващото мнение сред управляващите днес, изглежда, се пренасочва от фискални стимули към фискални ограничения, тъй като те смятат, че това е начинът да намалят държавния бюджетен дефицит. Тази идея обаче е не само погрешна, но и абсурдна. Не е нужно да ми вярвате – само сравнете какви бяха Съединените щати през 30-те и в какво състояние се намира Европа днес. Макар и идеите на Кейнс вече да не се ценят толкова много от политиците, повечето сериозни икономисти още ги уважават. Политиците просто отговарят на острите призиви за съкращаване на дефицита. Те по-скоро биха направили това, което ще им осигури изборната победа, отколкото това, което е правилно. Затова на политически независимите политици във Фед се пада задачата да направят това, което е правилно. Днес е необходима малко обратна психология. Тя открива цял нов свят и Фед трябва да действа според нея. Някога Кейнс е казал: „Когато фактите се променят, аз променям мисленето си. А какво правите вие?“

По „Маркет уоч“