Цените на такситата трябвало да се вдигнат не с 5, не с 10, не с 50, а с цели 150 процента, провикна се вчера таксиметровият синдикален лидер Стефан Боснов. Съмнително е, че човекът представлява повече от стотина майстори на волана въпреки твърдението, че са 25 000. Но по принцип обича да надува перки. И без това таксиджиите вдигат кръвното дори на пешеходците с навика си да блокират булеварди и да друсат властта при всеки по-сериозен инцидент с техни авери, че и с членове на родата им. Но заради егото на разни измислени синдикалисти на хората вече им се привижда рекетьор във всеки арендатор или собственик на жълто купе. Сега от поредната бомба за лъвски скок на тарифите писнаха ушите и на самите шофьори. Нескромните мераци на един от техните водачи са студен душ за клиентите и без цените да са скочили. Ясно е, че няма как да останат на едно място, щом кило домати вече струва повече от литър бензин. Но чак пък 150 %?! Да не би таксиджиите да се изживяват като модели на мъжко бельо, та да бленуват звездни хонорари? Успех за повечето от тях ще е, поне ако спрат да ходят на работа по анцузи и гуменки. Да не говорим за борческите им обноски, при положение, че борците вече надянаха белите якички, а вдовиците на по-видните от тях се тешат с картини от Дега и Реноар в наследство. Така че, вместо да притискат държавата да им осигури тръстови цени и вместо да ги представляват кухи синдикални персонажи, по-добре таксиджиите да проумеят значението на израза „пазарно поведение“. В него освен икономическите компоненти влиза и публичният им образ. Колкото по-бързо го очистят от прякори като „бакшиши“ и „рекетьори“, толкова по-добре и за бизнеса им, и за приходите им.