Иглика Горанова Рекетът на чиновника у нас е легален, законен и абсолютно неконтролиран. В момент, когато е пикът на говоренето за борбата с корупцията на ниските, средни и всякакви етажи на властта и държавата хвърля стотици агенти да слухтят и следят за подкупи и комисиони, чиновници от централни ведомства и местни администрации тихомълком въвеждат такси, от които може да отхвръкне шапката на всеки бизнесмен. И прибират 40% от приходите от повишенията в своите джобове. Разрешава им го бюджет 2008, в който е записано, че при преизпълнение на приходите 50% от тях се разпределят вътре във ведомството. Само че вместо това допълнително материално стимулиране да нахъса чиновника да работи по-добре и по-ефективно, го вдъхновява единствено да увеличи още допълнителните приходи. Централна и местна власт в състезание по покачване Това обяснява лудата надпревара, която централната и местната власт си обявиха в събирането на такси. По данни на БСК те се вдигат в пъти и никой в тази държава не може да каже обосновано и аргументирано защо. Тези дни електронният портал за обществени консултации в страницата на Министерския съвет публикува нови проекти за тарифите, които се събират от здравното ведомство. Срокът за тяхното приемане от МС е през септември. За изготвяне на досие на дезинфектанти биоциди, които са в основата на всички препарати против хлебарки, мравки, мухи, мишки, плъхове, комари и кърлежи, както и в основата на химикали, с които се почистват бани и тоалетни, цената става 53 000 лева. А миналата година и 630 лева бяха достатъчни за издаване на разрешение за излизане на пазара. Чиновниците обясняват драстичната разлика с директиви на ЕС плюс необходимостта да се вземе предвид вложения чиновнически труд в тяхното определяне. Очевидно за здравното министерство инфлацията на годишна база не е 15,3%, както отчита НСИ , а десетки пъти повече. И тази разлика се компенсира от джоба на бизнеса. Защо се получава така? Тарифите у нас се определят по закона за държавните такси, който е в средата на миналия век. Обнародван е в Държавен вестник, брой 104 от 28 декември 1951 г. Оттогава досега е претърпял десетки промени - последната от 29 април т.г. И все в полза на по-високите приходи. Никъде обаче в този закон не се казва как точно се формират държавните такси. Как се калкулира трудът на чиновника, който издава разрешение, като за този труд взема и държавна заплата и на каква база разликата между едно разрешение в рамките на година е в пъти? В този Параграф 22 на тарифите най-интересното е, че няма орган, който да контролира възходящото развитие на измененията, а те в крайна сметка, освен че бъркат в джоба на бизнеса, оскъпяват и цената на продукта. Най-необяснимото в тази ситуация е, че самите фирми не си позволяват да критикуват прекалено увеличенията. Те си плащат кротко хиляди за едно разрешение – те си знаят защо. Единствените представители на гражданския сектор у нас, които публично наричат този процес „тиранията на чиновника“ и настояват да се вкара някакъв ред, са представителите на Българската стопанска камара. Оттам изнесоха прелюбопитни данни, свързани с възнагражденията на администрацията от повишени такси. Така например в Агенцията по лекарства, която е и първенец по вдигане на такси, всеки служител е взел бонус от 1000 лева. Не че им завиждаме, но тези пари са за сметка на цените на лекарствата – едни от най-скъпите плащат българските граждани. Ето как всички в крайна сметка плащаме за легалния държавен рекет.