The Economist За шестте месеца от началото на годината до юни суровините регистрираха най-доброто си представяне от 35 години насам, поскъпвайки с 29%. През юли те преминаха през най-слабия си месец от 28 години, падайки с 10%. Спадът продължава: индексът на Reuters за стоковите пазари показва, че цените са почти с 1/5 по-ниски от върховите стойности от началото на юли. Индексът на Economist, който не включва петрола, е спаднал с над 12 на сто. Ентусиазирани заглавия в редица информационни източници приветстваха спукването на балона. Повечето анализатори обаче остават по-сдържани. Те изтъкват различни причини за скорошния спад на цените, главната от които е влошената икономическа перспектива пред богатите страни. През последните седмици стана ясно, че Европа и Япония са в дори по-лошо положение от САЩ и затова е вероятно да консумират по-малко суровини като петрол, стомана, какао и други. Това обаче не означава задължително срив на цените на суровините заради устойчиво силното търсене от нововъзникващите пазари, като Китай например. Потреблението на петрол спада Потреблението на петрол в богатите страни спада през последните две години. От Goldman Sachs очакват в тези страни да бъдат използвани 500 000 барела на ден по-малко през настоящата година спрямо предходната. Този ефект обаче ще бъде компенсиран от увеличението с 1,3 милиона барела на ден в нововъзникващите пазари. Предвижда се търсенето на нефт в Китай да нарасне с 5%. Подобно е положението и с другите суровини. Мариус Клопърс, шеф на BHP Billiton - една от най-големите минна компании в света, обяви при представянето резултатите си през изминалата седмица, че нововъзникващите пазари са много по-важни за благополучието на компанията му от богатите страни. Развиващите се страни използват от 4 до 5 пъти повече суровини за единица продукция от развитите страни. Той предвижда, че нуждите на Китай от стомана, които вече са по-големи от тези на която и да било друга страна, ще се увеличат двойно до 2015 г. Продължаващата с бързи темпове индустриализация на Китай ще компенсира всяко временно забавяне в износа поради отслабващата световна икономика, въпреки че търсенето на метали като алуминий и никел, използвани за производството на потребителски стоки, може да пострада до известна степен. Апетитите на Китай нарастват Нововъзникващите пазари и по-специално Китай в момента отговарят за основния дял от световното търсене на суровини и за голяма част от общото потребление. Апетитът на Китай за такива продукти нараства по-бавно, отколкото в началото на десетилетието, когато потреблението на петрол нарастваше с 10% на година. Китайската икономика също се е забавила леко, въпреки че все още расте с темп от около 10%. МВФ предвижда икономиките на развиващите се страни да растат с почти 7% през 2008 г. Това трябва да е достатъчно, за да поддържа бързото нарастване на търсенето на суровини. По отношение на предлагането картината е дори още по-сложна. Окуражени от високите цени, фермерите заявяват повече семена. Силните дъждове в централната част на Америка по-рано тази година нанесоха по-малко от очакваните щети. В резултат на това Международният съвет по зърнени култури (International Grains Council) очаква рекордна реколта при пшеницата – с 9 на сто по-висока от миналогодишната. Същевременно Китай и Индия са произвели рекордни количества соя, докато Тайланд и Виетнам са прибрали доста плодородна оризова реколта. Въпреки че високите цени на повечето зърнени суровини остават обезпокоително високи и търсенето продължава да расте, увеличаващите се сигнали за високо предлагане помагат за понижението на цените. Производството на индустриални метали в света също се увеличава, а цените се понижават в продължение на повече от година. Напредъкът обаче остава незначителен. В много от мините качеството на рудите се понижава, а най-големите залежи изглежда вече са изчерпани. Кона Хак от Macquarie Bank отбелязва, че медните мини са произвеждали с по около 1 млн. тона по-малко от предварително очакваното през последните три години (което прави около 5% от целия добив), като по всяка вероятност тази тенденция ще се запази и през 2008 г. Порочният кръг Високите цени на суровините създадоха нещо като порочен кръг, допринасяйки за увеличаване на разходите и поставяйки трудности пред разширяването на добива като цяло. През миналата седмица най-голямата компания от минния сектор – Xstrata, прекъсна дейността си в мината си за никел, разположена в Доминиканската република, за да бъдат извършени необходимите дейности за преминаването на захранване с въглища, а не както е досега – с петрол, тъй като черното злато поскъпна значително. Недостигът на енергия възпрепятства минното дело и го понижава в няколко други държави. Китайското правителство вече започна действия по ограничаване на експанзиата на енергийно-интензивните отрасли, включително алуминиевата и стоманодобивната индустрия, в опитите си да да облекчи енергийните нужди. Всичко това свива производството на метали в световен мащаб и забавя понижението на цените. Въпреки това обаче производството на повечето метали се увеличава далеч по-бързо от това на петрол – което междувпрочем почти не нараства. Петролната индустрия също така страда от недостиг на оборудване и инжинери и което е още по-лошо – всички държави, които са достатъчно екипирани, за да увеличават добива си, са членки на ОПЕК. Саудитска Арабия, най-големият производител от картела, прибягна до увеличение на добива си през последните месеци, което спомогна за връщането на цените от $147 под $115 за барел. Въпреки ръста на американските запаси фондовите пазари не отбелязаха значителни повишения, което навежда на мисълта, че жадните развиващи се икономики са погълнали по-голямата част от увеличеното предлагане. Но по-агресивно настроените членове на ОПЕК, като например Венецуела, призовават за съкращаването на добива, за да се спре по-нататъшният спад на цените. При последното намаляване на производството на ОПЕК в началото на 2007 г. едва за 12 месеца цените на петрола се удвоиха. Убежище от инфлация Върху цените на суровините влиние оказват и други фактори. Някои инвеститори гледат на тях като цяло и на златото в частност, като средство за хеджиране срещу инфлация и могат да започнат да разпродава, в случай че отслабят страховете за продължително увеличение на цените. Други могат да продадат, за да покрият загубите си от инвестиции в други видове активи, за да ребалансират портфейлите си с оглед спада в цените на акциите и облигациите, или просто да избегнат негодуванието на американските политици, които надават вой срещу спекулантите и планират мерки срещу тях. Освен това като правило суровините се движат в противоположна на долара посока, чието поскъпване според мнозина е временно. Всичко това подкрепя вижданията на Франциско Бланч от Merill Lynch, който твърди, че до момента, докогато растежът на развиващите се държави продължава да расте, това ще правят и цените на суровините.