Може би сте забелязали заглавията в медиите, споменаващи Либор или Боб Даймънд, или манипулирането на лихвените проценти. Може би смътно знаете, че банките са нагласяли лихвите в своя полза. Сигурно си казвате: „Голяма работа. И какво от това?“ Най-общо казано, инвеститорите, включително и вашият взаимен фонд, са били измамени. Кредиторите нагласиха картите така, че да си гарантират победата. Става въпрос за организирано усилие на над десет институции. А кой, мислите, дирижира всичко? Органите, които се предполагаше, че трябва да ги контролират. Трябва да ви е грижа, защото от всички грешки на финансовата криза единствено тази не може да се оправдае с извиненията на Уолстрийт: „Бяхме просто глупаци“, „Кредитополучателите са виновни“, „Не преценихме риска добре“, „Не предвидихме това.“ Трудно е да се разбере скандалът с лондонския междубанков лихвен процент Либор. Трудно е да се проследят парите и да се отсеят добрите от лошите намерения. Не е така лесно да се вникне в нещата, както, да кажем, при случаите с търговия с вътрешна информация или схемата на Понци. Подобно на всички тези измами обаче, манипулирането на лихвените проценти е просто по-сложен начин да се каже, че банките са откраднали пари – парите, които сме им поверили.
Ето по-достъпна и стилизирана версия на проблема:
1. Регулаторите, притеснени, че финансовата криза завзема кредитните пазари, помолили банките да направят така, че кредитите да изглеждат повече на брой и по-евтини, отколкото наистина бяха.
2. Финансовите институции манипулирали Либор, една от основните корпоративни лихви, и го направили привидно по-нисък. В действителност кредиторите не предлагат наистина подобни лихвени проценти, а по-вероятно е изобщо да не са предлагали заеми.
3. Тъй като Либор е бенчмарк, участниците в заговора са разполагали с вътрешна информация за посоката, в която ще поемат лихвените проценти. Това означава, че те са имали възможност да заложат на деривати на корпоративен дълг, със съзнанието, че базовата лихва съответно ще се повиши, понижи или ще остане непроменена.
Заключението от всичко това е, че още през 2005 г. нивата на Либор са били определяни така, че да отговарят на интересите на банките, а не на свободните пазари. Това първоначално засегна потребителите, защото увеличи цената на заемите. По-късно по-ниските ставки пък навредиха на инвестициите им. Това е само един сценарий. В зависимост от това, какви лихвени проценти са определяли банките, страничните ефекти са почти безкрайни. Те засегнаха всички - от корпоративните кредитополучатели до малките предприятия, от големите инвеститори като Уорън Бъфет до малките инвеститори и пенсионния им план 401(k). Бяха причинени истински икономически загуби. А някои пенсионни фондове твърдят, че са загубили милиони. За съжаление не може да се изчислят истинските загуби в долари, без да се върнем назад, за да разследваме всяка манипулация и да видим какъв всъщност трябва да е бил лихвеният процент, а след това да възстановим всяка търговия или решение, взето в резултат на манипулациите. А в крайна сметка именно за това става въпрос. В разгара на финансовата криза лихвите не са отразявали естеството на свободния пазар, от който банките така отчаяно твърдят, че се нуждаят.
Всичко е било преднамерено. Лихвените проценти са били манипулирани. Загубите на инвеститорите вероятно са възлезли на милиарди или трилиони. Това е банковият вариант на операцията „Бързи и яростни“, в която ръководителят на Bank of England Марвин Кинг играеше ролята на генералния прокурор на САЩ Ерик Холдър. Операция „Бързи и яростни“ е правителствената антипрестъпна програма, която се оказа, че доставя оръжия право в ръцете на мексиканските наркокартели. За разлика от който и да било друг скандал на Уолстрийт, този е бил обвързан с Комисията по надзор и реформи към Камарата на представителите в продължение на месеци. За разлика от скандала „Бързи и яростни“, проблемът тук е, че малцина разбират проблема. Повечето политици във Вашингтон не искат да го споменават, защото по този начин може да подведат под отговорност надеждните си и щедри корпоративни дарители в разгара на президентските избори. Ето защо Уолстрийт се надява, че бившият шеф на Barclays Боб Даймънд ще остане фигура, която няма да се споменава често. Той вече загуби работата си, бонуса си и може да бъде разпитван още пред британския парламент. Според някои все още съществува реална възможност за граждански, а може би и наказателни обвинения срещу него. Уолстрийт се надява, че с Даймънд ще дойде краят. Шестнайсет банки, включително и няколко американски институции като Bank of America Corp., Citigroup Inc. и J.P. Morgan Chase & Co., се разследват. И не само институциите ще бъдат обвинени в манипулации. Изпълнителни директори с дългогодишен стаж, като Джейми Даймън от J.P. Morgan и Гордън Никсън от Royal Bank of Canada, са изправени пред реална възможност от обвинения и процес, в случай че се докаже, че са знаели и са заговорничили за фиксиране на лихвените проценти. Разбира се, нищо няма да се случи, ако политиците не предприемат действия, ако не бъдат притиснати от избирателите. А хората ще се разтревожат само ако разберат какво се случва и се почувстват засегнати.

По „Маркет уоч“