Цяла седмица предизборните кампании на Мит Ромни и Барак Обама са в сблъсък по въпроса с аутсорсването на американски работни места. Взаимните обвинения в насърчаване на процеса го представят като нещо лошо и повдигат въпроса: Вярва ли Ромни в капитализма? А Обама?
Изнасянето на бизнес дейност е практика, стара колкото капитализма, основна колкото теориите за разделението на труда и сравнителното преимущество, които са сърцевината на капитализма, и произтича директно от ръководния му принцип за максимализиране на печалбите. Капиталист, който осъжда аутсорсинга, е като риба, която отхвърля водата. Макар че Обама и Ромни говорят против изтичането на работни места в предизборните си кампании, делата им досега говорят друго. Докато политиците от двете партии на моменти заставаха зад незначителни ограничения за практиката, правителството до голяма степен остави бизнеса да аутсорсва на воля. Аутсорсингът (и заплахата от такъв) остава сред основните тактики на бизнеса за свиване на разходите и максимализиране на печалбите. Той смъква заплатите и премахва работни места, но някои от икономиите отиват при потребителите и освобождават средства за купуване на други неща, което на свой ред създава заетост. Аутсорсингът прави американската икономика по-продуктивна.
Първо, нека изясним някои неща. Политиците говорят за аутсорсинг, но всъщност са против свързаното понятие офшоринг. Технически погледнато, аутсорсинг е възлагането на дейност, извършвана до този момент в компанията, на външна фирма, било то в САЩ или друга държава. Под офшоринг се разбира изнасянето на дейност към съоръжение в чужбина, собственост на компанията или друг доставчик. Проблемът няма да изчезне сам, защото е обвързан с тревогата на всеки работещ американец, независимо от колко време е на позицията си, колко пари изкарва или какви умения притежава – някъде по света има човек, който би вършил работа му срещу далеч по-ниско възнаграждение.
Офшорингът е силно политическо оръжие, както е ставало ясно многократно в миналото. Изненадващо силното представяне на кандидат-президента Рос Перо през 1992 г. се дължеше в голяма степен на тирадите му срещу Мексико, което отнема препитанието на американците.  През 2004 г. главният икономист на Джордж Буш, Грег Манкив, си навлече неприятности с изказването, че офшорингът е от полза за икономиката. Подобно на Галилей, той трябваше да се отрече от истината.
Да загубиш работата си, защото работодателят ти е аутсорснал или офшорнал позицията, е същото, като да я загубиш, защото конкурент, чуждестранен или местен, е довел фирмата до фалит. Просто изглежда по-лошо, защото хората си мислят, че американският бизнес трябва да бъде лоялен към нещо повече от печалбата. Така ли е наистина? В бизнеса няма място за сантименталност. Преди време местните търговци, ресторанти, банки, вестници, радиа, производители и болници третираха служителите си като семейство, бяха горди данъкоплатци и членове на общността. После обаче силите на глобализацията и жестоката конкуренция сринаха тези сантиментални и по тази причина неефективни предприятия. И кой ги замени? Делови компании като Burger King, Dunkin’ Donuts, Hospital Corporation of America и други начинания, в които инвестира ръководеният от Ромни фонд Bain Capital. Компании, които се възползваха от икономии от мащаба и готовността си да свиват разходите, аутсорсват или офшорват при всяка възможност, за да извлекат възможно най-голяма печалба.                      
Мит Ромни бе част от революция в американския бизнес през 80-те и 90-те години. Бизнесът бе оптимизиран, дейностите бяха закривани или разпродавани, мениджмънтът бе затегнат, заплатите понижени – всичко в отговор на вълната от чуждестранна и вътрешна конкуренция и настояването на акционерите за по-висока възвръщаемост по инвестициите им. Ромни дължи богатството, което спечели в Bain Capital, на способността си да освободи бизнеса от сантименталност. Той не изпитваше никакви притеснения от начина, по който трансформира предприятията, но това бе преди политическата му кариера, разбира се. Ако капиталистите нямат право на сантименталност, то политиците са длъжни да демонстрират такава. Първите отговарят за печалбата, а вторите – пред обществеността. Аутсорсингът и офшорингът може да са правилният подход от бизнес гледна точка, но гласоподавателите винаги ще са против. Обществото поставя хората над печалбите и това диктува позицията на политиците, поне в предизборните им кампании. В коридорите на властта, далеч от микрофоните, нещата стоят другояче. Само преди две седмици например администрацията на Обама организира потайни преговори в Сан Диего по последното търговско споразумение с партньорите от Тихоокеанския регион, което ще даде на американските корпорации още повече стимули да инвестират в чужбина и да изнесат работни места.

По „Маркет уоч“