Скопие успя да раздуха "малцинствения въпрос"
Гръцката дипломация се опитва да чете между редовете на писмата, писани от правителството на бившата югорепублика Македония БЮРМ, с цел да създаде въпрос за наличието на "македонско малцинство" в Гърция.
Писмото на Никола Груевски до Костас Караманлис бе само началото на един добре обмислен план, чиято явна цел е да бъде изградена представата за "македонски въпрос" в Гърция.
В. "Пондики"
Гръцката дипломация се опитва да чете между редовете на писмата, писани от правителството на бившата югорепублика Македония БЮРМ, с цел да създаде въпрос за наличието на "македонско малцинство" в Гърция.
Писмото на Никола Груевски до Костас Караманлис бе само началото на един добре обмислен план, чиято явна цел е да бъде изградена представата за "македонски въпрос" в Гърция. Досегашните действия на правителството на БЮРМ се свеждат единствено до формулиране на позициите по този "малцинствен" въпрос в четири писма.
Първото писмо
В първото писмо на Груевски до Караманлис се излага позицията на БЮРМ по въпроса за "македонското малцинство" в Гърция. В него този въпрос се представя като основен проблем между двете страни, като не се споменава нищо за спора между Атина и Скопие за името на бившата югорепублика.
Второто писмо
Във второто писмо на Груевски до председателя на Европейската комисия се повтарят аргументите по този "малцинствен" въпрос, като се настоява ЕС "да упражни контрол" върху Гърция във връзка с поведението й.
Третото писмо
В третото писмо до еврокомисаря по езиковото многообразие, изпратено от външния министър на БЮРМ, се иска от Брюксел да подкрепи "исканията на представителите на "македонското малцинство" в Гърция за опазване на "македонския малцинствен език".
Четвъртото писмо
В четвъртото писмо на Груевски до генералния секретар на ООН се настоява да бъде открит още един диалог между Атина и Скопие под егидата на ООН по въпроса за "македонското малцинство".
Заслужава да се отбележи, че отговорите, дадени от гръцкия премиер и от председателя на комисията, съвсем не повлияха на правителството в Скопие да отстъпи. Напротив, то продължава да полага усилия и да разпространява твърдения в подкрепа на тезата си за "македонско малцинство" в Гърция.
Както и се очакваше, гръцкият премиер Караманлис отхвърли твърденията на БЮРМ, като подчерта, че единственият спор между двете страни е по въпроса за името.
Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу от своя страна не отхвърли исканията на Груевски. Той заяви, че комисията е некомпетентна да ги обсъди, и призова БЮРМ да прояви реализъм и добра воля за решаването на проблема за името.
Интересно е да се види как ще реагира по-нататък генералният секретар на ООН и компетентната комисия при ЕС за езиковото разнообразие във връзка с изложените аргументи на Скопие.
Два сценария
В гръцкото външно министерство се очертават две оценки и на тази база се проучва целесъобразността на епистоларната активност на правителството на Груевски и се работи по два възможни сценария.
В първия се изказва предположението, че правителството на БЮРМ се готви да удължи във времето този спор и да формулира позициите си, зад които "ще се окопае" за дълго и които ще отстоява на евентуални преговори.
Вторият сценарий не изключва Груевски да се опита да разшири рамката на преговорите, за да направи "завой" по въпроса за името, тоест да предприеме компромис, използвайки като алиби факта, че "е поставил" на масата за преговори сериозния и съществен въпрос за "македонското малцинство".
Първият сценарий предвижда, че е възможно казусът „Скопие“ да се превърне в проблем на Балканите от типа на проблема за Кипър и "да отвори" още една рана за гръцката дипломация.
Във втория сценарий се прави прогнозната оценка, че международният фактор, най-вече американците, ще накарат правителството на Груевски да прояви реализъм, за да бъде уреден въпросът за името на БЮРМ и да бъде финализиран процесът на натовизация на региона с присъединяването на БЮРМ в алианса.
Тревога в Атина
Между двата сценария може би е възможно да бъде открита реалността като общ знаменател. По принцип двата варианта, които обсъжда гръцката дипломация, почиват на една и съща опасна основа - "малцинствения въпрос".
Това, което правителството на БЮРМ успя да постигне, е "да бъде чуто", а международните организации писмено да бъдат уведомени за позицията на Скопие по въпроса за така нареченото македонско малцинство в Гърция.
Този факт създава една нова реалност,която гръцката дипломация е длъжна да проучи. Дипломати в Атина са обезпокоени от момента, в който в писмата на БЮРМ бе повдигнато искането за "македонски въпрос". В този смисъл никой не може да убеди Атина, че дори Скопие да отиде на компромис по въпроса за името, страната ще престане да поставя така наречения малцинствен въпрос.
Тази тревога в Атина се подсилва и от обстоятелството, че Вашингтон също разиграва картата за малцинствените въпроси в Гърция. Все пак въпреки пожеланията и надеждите, изказвани от политиците, очевидно е, че дори да бъде направен компромис за името на бившата югорепублика, "малцинственият въпрос" остава на дневен ред. Явно на "някои" е изгодно да има открити въпроси, които ще им позволят да бъдат арбитри и посредници при тяхното уреждане.