В. “Либерасион” По-голямата либерализация на световната икономика създава или възстановява условията за появата на рискове, които си мислехме, че са останали в епохата на парната машина. Световната икономика се характеризира с нейната глобализация - процес, започнал в Бретън-Уудс през 1971 г. и ускорил се след това с рухването на комунизма. Икономическият либерализъм, тон за който дадоха “момчетата от Чикаго” в Чили и Маргарет Тачър във Великобритания, постепенно се разпространи и в останалата част на света. Програмите на Международния валутен фонд (МВФ) за уравновесяване го наложиха на по-голямата част от развиващите се страни. Политиките на ненамеса от времето на кралица Виктория В наши дни механизмът за регулиране на световната икономика ни връща до известна степен в епохата на кралица Виктория (управлявала Британската империя в периода 1837-1901 г., бел. прев.) и към характерните за онова време политики на лесе-фер (от френски laisser-faire, което означава поведение на ненамеса). Финансовите пазари до голяма степен са либерализирани и капиталите се движат свободно почти в цял свят. Това прави отново актуален следния пасаж, публикуван в британското списание “Икономист” в броя му от 20 февруари 1909 г: “Стига само правителството да не се опитва да влияе на системата в дадена посока, и ние вече имаме възможността да инвестираме там, където преценим за добре, и всеки емитент от каквато и националност да е има всички шансове да удовлетвори нуждите си в Лондон.” Тази прилика може да бъде открита и в честотата на кризите. През ХІХ век светът редовно е бил разтърсван от борсови крахове и рецесии. Няколко американски щати фалират между 1836 и 1839 г. и биват последвани по пътя на банкрута от много други държави: Турция, Египет и Гърция в периода 1875-1876 г., Австралия и Канада през 1893 г., Бразилия и Мексико през 1914 г. През тази епоха индустриалната революция с нейната свита от нови технологии, ражда голям брой спекулативни балони, които, в по-голямата си част завършват в паника и със сгромолясването на цялата финансова система. Катаклизмите се завръщат Може да бъде дадена като пример кризата в Съединените щати от 1857 г. Подхранена от спекулациите със златото в Калифорния и засилена от бързото развитие на железопътните мрежи, финансовата еуфория е брутално прекъсната през август 1857 г. от фалита на нюйоркско финансово учреждение. Следва дълбока рецесия, която се разпространява в Европа и Латинска Америка. От трийсетина години сме свидетели на завръщането на финансовите кризи: кризите с дълга на развиващи се страни през 80-те години на миналия век, фалитът на Чили през 1982 г., застоят в Япония през 90-те години, взривяването на европейската валутна система през 1992 година, сгромолясването на мексиканското песо през 1994 година, азиатската катастрофа през 1997 година, кризата в Русия и спасяването на фонда LTCM през лятото на 1998 година, спукването на интернет балона през 2000-2001 година, хаосът в Аржентина през 2001-2002 г., кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007-2008 г. Всички тези катаклизми доказват нарасналата нестабилност на международната икономическа система. Спекулативните безумия и внезапните кризи, придружавали първите стъпки на индустриалната революция, изглежда отново се превръщат в съдба за една глобализирана и либерализирана икономика. Защитени ли сме от конюнктурни шокове? Означава ли това, че ние сме в същата ситуация, както през епохата на златния еталон, когато става дума за икономическите рискове? Вероятно не. По-доброто разбиране на икономическите механизми и наличието на централни банки, гаранти за стабилността и доверието във финансовата система, ни карат да допуснем, че икономиката днес е по-добре защитена от конюнктурни шокове. Намесата през март тази година на американските власти, за да спасят чрез банката Bear Stearns цялата финансова система, е красноречив пример в подкрепа на тази теза. Този тип спасяване обаче поражда проблема за отговорността на банките. Ези: банкерът печели; тура: данъкоплатецът губи. Човек би могъл да си помисли, че новият екип, който ще поеме управлението във Вашингтон след няколко месеца, ще се заеме сериозно с този въпрос. Завръщането на регулиране, което обхваща по-строго дейността на банките и останалите финансови учреждения, изглежда необходимо, ако искаме да не допуснем държавните пари да служат за поправяне на грешките на спекулантите. В края ли сме на цикъла на либерализацията? Ако това не е така, то със сигурност кризите ще продължават.