Георги Велев Да се открива ли повторно ликвидираният преди повече от 15 години уранодобив у нас? Изпълнителният секретар на минно-геоложката камара Петър Петров вече обяснява, че все повече компании проявяват интерес към повторното разработване на българските уранови мини. Същите, които бяха затворени с постановлението на кабинета на Филип Димитров като нерентабилни, вредни и антиекологични. Добивът на уран винаги е бил скъпо удоволствие. Въпреки това до 1992 г., когато бе преустановен, минималната цена за продажба на триураниевия осмоокис (до такова съединение се е преработвал уранът, за да се използва за гориво за АЕЦ) на Лондонската борса струва $42/кг. Сега цената му се задържа около $200 /кг, добивът отново възстанови своята привлекателност и сред някои кръгове у нас и в чужбина почна да се говори за възстановяването му. Активизирането на 48-те уранови мини – или част от тях, отново е на дневен ред и заради АЕЦ „Белене“. Руската корпорация ТВЕЛ (Тепловыделяещие элементы) с годините подготви свое лоби. Според него, ако възобновим уранодобива, ядреното гориво за двете ни атомни централи, едната от които е в проект, а другата - функционираща с два блока, ще е значително по-евтино, отколкото си го купуваме. За да започне тази дейност отново обаче, ще са необходими големи инвестиции – ще се наложи ново сондиране на голяма дълбочина, което е много скъпо. Прокопаването само на една нова шахта в Родопите със залежи на уран би струвало поне 50 млн. лева. Не сме уранова сила Залежите от уран у нас се изчисляват на около 12 хил. тона, което означава, че горивото за атомните електроцентрали ще е осигурено за следващите 20 години. Възможно е добитият уран отново да бъде изнасян и преработван в Русия. И в момента цялото гориво за АЕЦ „Козлодуй“ се доставя по дългосрочни договори с руската ТВЕЛ. За АЕЦ „Белене“ все още не е определен кой ще бъде доставчикът, но пък е определено, че първото зареждане ще е отново на ТВЕЛ. При евентуално отваряне на мините, което според експерти няма да стане в близките 5 години, със сигурност трябва да бъде построен нов завод за преработка на уран. Това означава още едно място в страната с риск от радиоактивно замърсяване, като добавка към вече изоставените в Бухово и Елешница. Обществото е против Хората у нас не са съгласни дори с хранилището за ядрени отпадъци в Нови хан. Справка: резултатът от местния референдум, когато 99,3% от гласувалите подкрепиха затварянето и незабавната ликвидация на хранилището, а само 7 души от гласоподавателите бяха против. Избирателната активност беше 65,89%. И сега те искат хранилището да бъде премахнато, а едва ли има населено място у нас, което охотно да приеме отпадъци, били те и ниско радиоактивни. Референдумът в Козлодуй показа същото – не искат хранилището, макар да имат централата. Какво остава тогава за завод, който да преработва уран? Няма да останат безгласни и екологичните организации. Световната практика показва, че няма страна, която да закрива своите уранови находища, без да са окончателно изчерпани. Няма и държава, която да е ликвидирала производството, щом има на територията си аец. Но в България, разбира се, сме пионери в това отношение – казано по нашенски, бамбашка. Чак след като започна да се повишава цената на тока и държавата „прозря“ каква апетитна хапка от преработващата индустрия е загубила, се заговори за урановите мини. Но ако сега се тръгне към търсене на инвеститор за добив на уран, със сигурност компанията ще поиска печалбата от изкопаното да бъде за нея. И изобщо не е сигурно, че цената на горивото за атомните централи ще бъде по-ниско заради добития BG уран. Така че по-добре нещата да останат както са си – без уранодобив, макар и с по-скъпи касетки за Първа и Втора атомна.