Растат опасенията, че органите за надзор на финансовия сектор не могат да разберат, предотвратят и разследват адекватно поемането на високи рискове, заплашващи икономиката със срив, пише Саймън Джонсън. Този въпрос беше повдигнат още преди кризата от 2008 г. и получи повече внимание при дебатите по американския закон за финансова реформа „Дод-Франк“ през 2010 г. Направени бяха реформи на регулаторния апарат, включително в ръководството на Федералната резервна банка в Ню Йорк, за да се намали влиянието на Уолстрийт. При търговски загуби от $2 млрд. за JPMorgan Chase & Co. въпросът отново е на дневен ред. Проблемът е изострен от известните и неизвестните факти около загубите на банката. Време е във финансовия сектор да се създаде еквивалент на Националния борд за безопасност на транспорта по предложения на Ерик Филдинг, Андрю Лоу и Цзян Хелън Ян. През 2008 г. много неща се объркаха, за да се стигне до системна криза. Комисията за разследване на причините й дълго анализира детайлите, но констатациите й се разделиха по партийни пристрастия. Истината е, че дерегулацията позволи на големите финансови компании да поемат и управляват лошо сериозни рискове. Те се саморазрушиха с висока цена за икономиката, а после получиха най-щедрите помощи в историята.

Високопрофилно търговско подразделение

Виня регулаторите и банките и начина, по който първите са обсебени от вторите (подобно на политиците от всички партии). Други хвърлят цялото бреме върху надзорните органи. Търговските загуби на JPMorgan от 2012 г. са по-специфични и фокусирани. Знаем, че нещо се е объркало при звеното за търговия с ценни книжа, в което всички служители се смятат за най-добрите в бизнеса. Знаем, че главният изпълнителен директор Джейми Даймън одобряваше случващото се, но после твърдеше, че не е бил информиран за основни решения. Не знаем първопричините. Не сме наясно с подробностите за управленската структура на банката. Нямаме представа също какво и кога е узнал Даймън. Има много обяснения в пресата, някои от тях предоставени от пиарите на JPMorgan. Накратко, в банката се е случил сериозен проблем, т.е. потенциално опасна ситуация със системни последици. Големите институции не фалират в спокойни периоди, а сегашното тримесечие не е най-лошото в историята, нито пък за в бъдеще, тъй като вероятно предстоят още по-тежки дни заради еврозоната. В обществен интерес е да има адекватно, независимо разследване на загубите на JPMorgan, но тук се сблъскваме с редица практически и политически препятствия.
Първо, страните, които очевидно трябва да проучат случая, са също така регулаторите и надзорниците на JP Morgan, което е потенциален конфликт на интереси. Дали Комисията по ценните книжа и фондовите борси, Комисията за търговия с фючърси, Службата за валутен контрол или Федералният резерв наистина ще искат да разкрият или обяснят какво са пропуснали? ФБР започна разследване, но целта му е повдигането на обвинения, а не намирането на начин за създаване на по-безопасна финансова система. Службата за финансови проучвания, създадена от „Дод-Франк“ за оценка на финансовия риск в широк мащаб, засега не постигна особен успех.

Политически връзки

Второ, Даймън има възможно най-добрите политически връзки, включително и в Белия дом, където един от бившите му изпълнителни директори Бил Дейли бе доскоро началник на политическия кабинет. Даймън също е в борда на Фед на Ню Йорк, регулатор на големи банки и източник на експертно мнение за финансовите пазари в системата на Федералния резерв. В официалните кръгове протича активен дебат относно това, дали позицията на Даймън в нюйоркския Фед създава усещане за конфликт на интереси, или по-лошо, представлява такъв. Дори министърът на финансите Тимъти Гайтнър предложи наскоро Даймън да се откаже от тази си роля. Това е изненадващо предвид благоразположението на Гайтнър към много големите банки.
Ако главният изпълнителен директор на авиостроител или основна авиокомпания бе член на борда на Националния съвет за транспортна безопасност, това щеше ли да ви накара да се безпокоите повече или по-малко за безопасността на полетите? Бордът е федерална агенция, имаща за задача само разследването на транспортни инциденти. Членовете му са назначени от президента и одобрени от Сената. Членовете на борда не могат да са изпълнителни директори или служители на авиокомпании или други транспортни фирми. Бордът е малка агенция от около 400 служители. Експертната му област е разследването на инциденти. Той също така разпитва всички съответни страни след катастрофата или подобно събитие, включително хората, построили и управлявали съответните системи. Но съществуват ясни правила относно прозрачността както в докладването на фактите, така и в обсъждането на станалото.
За съвременната икономика са ни нужни финанси, както ни е нужен и транспорт. Финансирането е станало по-сложно и по-склонно към големи катастрофи, попитайте акционерите в JP Morgan. Трябва да се учим от инцидентите и грешките и да разберем как да направим системата по-безопасна. Въпросът не е да елиминираме риска от финансовия сектор, полетите или живота ни, това е невъзможна и неразумна задача. По-добре е да разберем тези рискове и как да ги контролираме. Когато предполагаемо най-добрите рискови мениджъри на Уолстрийт обявят милиарди долари неочаквани загуби, трябва да знаем точно какво се е случило и защо.