Покрай земетресението отново излезе истината за остарялата техника, която използват в институтите на БАН. Факт е, че през последните десетилетия научната инфраструктура е морално и материално остаряла. Тя не позволява ефективно използване на програмите на ЕС.
За съжаление през 2007 година ние не сме договорили с Брюксел специална рамкова програма в областта на науката. Сега се опитваме чрез седма рамкова програма да акумулираме европейски средства за реновиране, закупуване на нова апаратура и инвестиране в научна инфраструктура. Действащите оперативни програми в България също могат да бъдат полезни, но те биха могли частично да решат проблема по линията на човешки ресурси, административен капацитет и дори развитие на селските райони.

Пътят до Мусала е непроходим

Един пример с Националния институт по метеорология. Пътят до връх Мусала не е проходим. Нашите метеоролози няма с какво да се качат дотам, за да ни дават адекватна прогноза. Грижата за този път е на Агенцията по горите. Тя би могла по оперативните програми за селските райони да поправи пътя.
Утопия е да се мисли, че може апаратурата на всички институти да бъде обновена изведнъж. Няма вариант това да се случи при днешната криза, но пък чрез възлагане на конкретни поръчки за различните институти от страна на държавата може да се допринесе за частично реновиране на базата. Трябва да се говори за всеки институт поотделно, а не за БАН като цяло.
В момента за държавата номер едно е изграждането на електронно правителство. Ако тази задача се възложи на БАН, при спазването на всички публични процедури с немалкото пари, които държавата е заделила, може да се обнови инфраструктурата на Института по компютърни технологии.

Академията да участва в обществени поръчки

Надявам се академията да е активна и да участва в конкурсите за държавни поръчки, тъй като това е единствената възможност тя да оцелее и да напомни за себе си пред държавата. Самият факт, че държавата се обърна към специалисти от Естония в усилията си да създаде електронно правителство, говори немалко. Знаем, че Естония е водеща в тази сфера, но тя няма как безплатно да изпълни и да ни поднесе своето ноу-хау. Така че ние трябва да обърнем очи първо навътре към нашите, български специалисти и едва когато изчерпим тази възможност, да търсим специалисти и експерти отвън. Всеки институт трябва сам да се бори за своето оцеляване, да се бори за поръчки и чрез акумулираните по този начин средства да се грижи за обновяване на своята техника.
Преди две седмици през парламентарната комисия по образование и наука мина докладът на БАН за 2011 година. От 20 народни представители от различни партии, управляващи и опозицията, не се чуха критични мнения по дейността на академията.
Не казвам, че в БАН всичко е по мед и масло. Тя е една огромна структура. Над 6000 души работят в нея. Както при всяка огромна машина, и при нея сигурно има нещо за смазване в механизма й. Това обаче не може да не стане с помощта на държавата и обществото. Обществото влезе в работата на БАН чрез създадения през миналата година Съвет на настоятелите. В него влизат и работодателските организации. Бизнесът има трибуна, от която да каже своите критични бележки.
През последните две-три години БАН направи немалко усилия да се отвори към обществото и да се съобрази с всички критични бележки. У нас няма университет или друга научна организация, която да дава подробен доклад в Народното събрание за всяко свое перо.
Другият изключително голям резерв са младите учени. Това са хората, които могат да се справят с предизвикателствата, които се появяват всеки ден в европейското и световното научноизследователско пространство.