Ройтерс Дамир Росипал се гордее със своите органични домати. Якият хърватски фермер казва, че те определено са по-вкусни от съвършено изглеждащите продукти от ЕС. “Моите домати растат естествено, без добавки. Тези от ЕС са съвършени на външен вид, като че ли ги е правил Микеланджело. Но моите са по-хубави и по-вкусни и можете да ги ядете направо, нямат химикали”, обяснява той в своето стопанство в Централна Хърватия, докато работниците работят в полето под палещото слънце. Той се надява скъпите му продукти да вървят добре на пазарите в ЕС, след като Хърватия се присъедини към съюза, може би около 2011 г. “Затова планирам да увелича хектарите с ябълки, лековити билки и зеленчуци през следващите 2 години”, казва Росипал. Светът ще похарчи над $1 трлн. за внос на храни през 2008 г. Според Организацията за храни и селско стопанство на ООН (ОХСС) светът ще похарчи над 1 трилион долара за внос на храни през 2008 г., с $215 млрд. повече от рекордната сума, изразходвана през 2007 г. Местните цени в някои части на Европа се покачват с увеличаване на търсенето на земя за отглеждане на посеви. Но в Хърватия, където например годишното производство на домати е около 70 000 тона - на фона на около 1,2 милиарда тона, които според ОХСС Украйна е произвела през 2005 г., фермерите се борят за част от пазарните ниши, докато големи участъци земя остават необработени и правителството се противопоставя на продажбата на земя на чужденци. Ненад Матич от Хърватската селска партия, която е част от управляващата коалиция и която предложи програмата “Възраждане на селото”, каза, че възможностите за Хърватия са в намирането на ниши като производството на вино и органично земеделие, което ще се съчетава добре с интензивната туристическа индустрия. “Ние не можем да бъдем голям износител, не можем да се състезаваме с другите по количество или цени. Ние трябва да търсим отделни пазарни ниши за нашите местни продукти, вино, сирене, сливова ракия. И да продаваме наши местни продукти на туристите”, каза Матич. 1/3 от 150-те хиляди ферми заплашени от закриване Специалистите по селско стопанство оценяват, че повече от една трета от 150-те хиляди ферми в Хърватия могат да бъдат закрити, ако не се уедрят и не подобрят стандартите и производителността си преди присъединяването на страната към ЕС. “Проблемът е в малките и разпръснати стопанства, застарялото и необразовано население, остарялата технология, слабо развитата пазарна инфраструктура. За съжаление Хърватия никога не е имала земеделска стратегия по тези въпроси”, каза Дамир Ковачевич, професор в загребския Селскостопански факултет. Половината от 2,6 милиона хектара орна земя в Хърватия не се използва, по-голямата част от нея е собственост на дребни фермери със стопанства, по-малки от три хектара. “Те не намират за изгодно да обработват земята и няма наказателни мерки за необработване на земята, затова тя просто пустее”, казва Ковачевич. Министърът на селското стопанство Божидар Панкретич каза, че стойността на неизползваната земя може достигне “поне 20 млрд. евро за няколко години” и е наложително до края на тази година да бъде планирана стратегия за използване на земята. Правителството поиска от Брюксел разрешение да наложи 12-годишна забрана за продажба на земеделски земи на чужденци, за да се избегне чуждестранната конкуренция и да се предотвратят спекулативни сделки с недвижими имоти. Матич каза, че целта е била да се даде на местните фермери толкова време, колкото е необходимо да се уедрят стопанствата, да се увеличи производството и развият технологиите “и да се подготвят за конкуренцията, когато пазарът бъде окончателно отворен”. Даворин Яковина, който отглежда стадо кози близо до Брестовац и прави козе сирене, казва, че единственият му проблем е малкото количество, което може да произведе. “Съществува огромен пазар на сирене, в Германия например има само два процента козе сирене. Така че аз виждам наистина голям шанс да продаваме нашите продукти в чужбина”, каза той. Откритите пазари за селскостопанска продукция украсяват всеки хърватски град, като предлагат внушителна палитра от аромати и цветове. Средното семейство харчи почти 40 процента от месечния си доход за храна, показват проучвания на профсъюзите, но то винаги ще предпочете по-скъпата местна храна. Хърватската икономика се базира преди всичко на вноса и продажбата на дребно. Миналата година тя е внесла хранителни стоки на стойност 2,2 милиарда долара, а е изнесла подобни стоки за половината от тази стойност, с излишък само при захарта, тютюна и зърнените храни. Общо селското стопанство заема около 6,5 процента от 37 млрд. евро БВП. Новата стратегия за хранителните продукти ще цели да поощри износа. “Ние знаем, че не произвеждаме достатъчно и винаги ще трябва да внасяме, но искаме да увеличим износа, за да подобрим баланса”, каза Матич. Стимулите, предложени от правителството за увеличаване на площите, използвани за производство на плодове, зехтин и вино, и за удвояване на производството им преди присъединяването към ЕС, засега са дали малък резултат. Като повечето средиземноморски страни Хърватия е винарска нация и изпитва огромна гордост от своите тежки червени вина от Адриатическото крайбрежие и плодови бели вина от вътрешността на страната, но винопроизводителите още не са сигурни какво ще им донесе членството в ЕС. Несигурни времена за производителите на вино „ЕС има по-ниски субсидии за вината. Това ще бъде шок, който искаме да преодолеем чрез насърчаване на хората да инвестират в технологията и в нови лозя и да се фокусират върху качеството, макар че не остава много време”, каза Йосип Краличкович, държавен секретар в министерството на селското стопанство. Хърватия произвежда около 731 000 хектолитра вино годишно на фона на годишното производство на ЕС, което възлиза на 180 млн. хектолитра. Нейната северна съседка Унгария например произвежда 3 милиона хектолитра годишно. “За нашите винопроизводители идват несигурни времена с членството в ЕС, но някои от тях могат наистина да спечелят. ЕС има 500 милиона души население, така че ние трябва да си намерим място. Винаги има място за оригинални местни видове вино”, казва Краличкович. Хърватия има около 130 местни сорта грозде, но само една запазена марка за червено вино от Адриатика - “Плавац мали”, сродно с американския зинфандел. Много винопроизводители виждат по-добра възможност в белите вина като популярното грасевина, местен вид ризлинг. “Що се отнася до червените вина, не бих мечтал да се меря с Франция и Испания”, казва Антун Аджич от Кутево, чието лозе на осем хектара се смята за малко по стандартите на ЕС. “Но за грасевина, ризлинг, пино, сигурен съм, че мога да се меря с големите производители по качество и цена.”