Състоянието на млекопреработвателния бранш е трудно, както в цялата икономика на страната. В момента дилемата е насочена към нискобюджетните стоки, които са с компромис на качеството и използваните суровини, като растителни мазнини и други. В другата крайност пък са продуктите, които се правят само от мляко, но са малко по-скъпи.
Клиентът обаче в случая не е добре информиран, защото с нискобюджетните продукти той плаща като за качествените. Причината е, че купувайки по-евтино, реално се плаща за повече вода. Перспективите пред бранша тази година са свързани само и единствено с оцеляването. През годините на криза в млекопреработвателната индустрия нямаше много фалити на компании. Миналата година освен голямата сделка за сливането на „Белла България“ с още две предприятия, не се забелязва тенденция за обединяване на компании заради специфичното производство. Относно сивия сектор според нашите данни в края на миналата година имаме намаление в сравнение с предходната. Една от основните причини обаче е неизбежният факт, че за да се развива дадена компания, тя трябва да има договор с търговска верига и е немислимо тогава да бъде в сивия сектор.
Определено търговските вериги играят положителна роля за осветляването на бизнеса, но от друга страна, заради свитото потребление не може да се мисли за вдигане на цените. А излизането на предприятията от сивия сектор е обвързано с пари и допълнителни данъци. Това на фона на ниските цени ги кара да търсят резерви, а такива в момента няма. От една страна, веригите притискат за атрактивни цени, а от друга страна, това е голям процент за сметка на качеството на продукцията. Действието е двуяко върху пазара и производителите.