В нормативната ни уредба има само едно определение за криза и то е в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Това определение далеч не е най-доброто, но е единствено засега.
Ако си спомняте, с промяна в ЗОВС предишното правителство отмени цял закон, въпреки че ЗОВС не покрива обществените взаимоотношения по тази тема. Отмененият закон се казваше Закон за управление при кризи. Аз искам да посоча, че самото заглавие предопределя реактивността на този закон. Той регламентираше обществените взаимоотношения, когато една криза е вече възникнала.
А като говорим за превенция, дължим на българското население нов закон – за управление на кризи, а не при кризи. Имаме крещяща нужда от такъв закон. Той трябва да се съобрази и с новите нормативи, които се готвят в това отношение в ЕС.
За да има превенция, трябва да има наблюдение, анализ, оценка на риска и прогнозиране на възможните кризи. Без този етап на практика ние винаги ще се занимаваме само с последствията от бедствията.

Необходима е карта на разливните зони

Необходимо е да имаме карта на разливните зони на реките, които при определени условия могат да прелеят. Нужен е и анализ какво ще се случи при една авария в атомната централа „Козлодуй“. За всичко това трябва да има подготвени оценки на риска и прогнозиране на мащабите на евентуалната криза. Така ние ще можем да определим и силите и средствата, които ще са необходими за преодоляването й.
Много важен момент е обучението, не образованието, на населението за действие при кризисни ситуации. В Закона за резерва на въоръжените сили, който наскоро беше приет и който влиза в сила на 10 юни, има засегнато обучение, но то касае само действия при кризи от военен характер и ще се извършва задължително в гимназиите и доброволно в университетите. В съвременния свят обаче много повече са кризите от невоенен характер. Следователно трябва да се помисли както за обучение на гражданите, така и за създаването на т. нар. доброволчески корпус. В първия си вариант Законът за резерва на въоръжените сили имаше раздел, касаещ създаването на териториален резерв, който трябваше да е на подчинение на областните управители. Заради несъгласие и липса на координация обаче той отпадна. В евентуалния нов закон за управление на кризи обезателно трябва да има такъв раздел.

Стройна и ясна система за координация

От друга страна, управлението на кризи изисква една много стройна и ясна система за координация. Абсолютно погрешен е подходът, поне по мое лично мнение, на сегашната система. Дали при всяка криза трябва да променяме системата за управление, включително и при военно положение? Впрочем ние сега планираме една съвършено нова система за държавно управление при преминаване към военно положение. При всички случаи управлението трябва да се настройва към кризите, т.е. да променя своя режим на работа, да променя силите и средствата според ситуацията, а не всеки път да създаваме нова – ad hoc(временна) система за управление.
Вече на няколко форума изказвам неодобрението си по отношение на приетата практика да се създава ad hoc кризисен щаб. Ad hoc кризисният щаб действa след кризата. Съществуването му означава, че е станало късно да правим каквато и да е превенция. Затова България има нужда от постоянен кризисен щаб. Този постоянен кризисен щаб трябва да има много добър анализ и оценка на риска по всички направления на всички възможни кризи, включително и военни.
Какво правим ние в МО? Нашите модулни групи имат постоянна готовност за реакция при бедствия и аварии. Те се извикват и действат по много точен и ясен ред. Освен това ние можем да задействаме не само отделни модулни групи, но и цели военни формирования, ако това се налага, което и е залегнало в нашите планове за действие при кризи.
По отношение на средствата, които използваме при бедствия, има какво да се желае, затова и в бюджета за 2013 г. предвиждаме преоборудване на модулите.

Пред Националната конференция „Превенция, управление и преодоляване на последствия от кризи“ на „Софийски форум за сигурност“, със съкращения