Когато попитате високопоставени лица от еврозоната дали съществува план Б за справяне с оттеглянето на Гърция от валутното обединение, отговорът обикновено е нещо от сорта на: „Не. Ако имаше, щеше да се разчуе, инвеститорите щяха да се паникьосат и сценарият за излизане от еврозоната да набере неудържима скорост“, пише Хуго Диксън. Може би наистина няма предварителна стратегия. Или пък високопоставените лица просто се справят добре с пазенето на тайни. Да се надяваме, че е второто, защото след изборите в Гърция шансовете Атина да върне драхмата скочиха. Освен ако останалата част от еврозоната не е добре подготвена, ефектът от шока ще бъде опустошителен. Гърците загубиха волята си за бюджетни ограничения, а останалата част от еврозоната няма да търпи повече нарушени обещания. Ако позициите останат непримирими, южноевропейската страна ще напусне паричния съюз и всички депозити, останали в гръцки банки, ще бъдат обърнати от евро в евтини драхми. Хората извън Гърция вероятно си мислят, че това е само неин проблем. Колко по-лошо може да е от преструктурирането на дълга й по-рано тази година, което мина само с плахи възражения?

Ужасяващ прецедент

Само че връщането на националната валута вероятно ще включва временно затваряне на банките и налагане на контрол върху капитала. Това би било ужасяващ прецедент.
Разбира се, политиците и централните банкери ще заявят, че случаят е единичен. Но защо да им вярваме? Уверения за извънредни обстоятелства имаше и при договарянето на първия спасителен пакет през 2010 г. После обаче Ирландия и Португалия официално поискаха помощно финансиране, а Европейската централна банка (ЕЦБ) трябваше да се намесва в подкрепа на Испания и Италия. Ако спестителите в Гърция бъдат ударени, вложителите и инвеститорите в останалите слаби членки на еврозоната ще поискат да преместят парите си на по-безопасно място. Страховете от разпадане на еврозоната ще нараснат. Вече има значително изтичане на капитали от периферните икономики. Най-добра представа за количеството на изтичащите капитали дава балансът между националните централни банки и ЕЦБ. Четири трезора в региона (на Германия, Холандия, Люксембург и Финландия) имат положително салдо. Към края на април 644 млрд. евро са били дължими на Bundesbank, по данни на германския Институт за икономически изследвания (Ifo). Сумата е нараствала средно с 33 млрд. евро на месец от влошаването на кризата в края на юли миналата година. Всички периферни страни имат големи дългове, начело с Италия и Испания – съответно 279 млрд. евро към април и 276 млрд. към март. Излизането на Гърция от еврозоната би ускорило поне временно изтичането на капитали. За да се предотврати това, са нужни мерки, с които да бъдат предпазени вложителите и правителствата в уязвимите страни.

По-активна роля

За щастие изготвянето на резервен план не е прекалено трудно. За да предпази вложителите, ЕЦБ ще трябва да осигури на банките в еврозоната достъп до неограничена ликвидност с минимални обвързващи условия. Така ще се елиминира вероятността вложителите да открият, че не могат да изтеглят пари от сметките си. След време може и да се възцари спокойствие. В защита на правителствата ЕЦБ ще трябва да възприеме по-активна роля. Въпреки че не може да заема пряко на държавите, институцията може да купува правителствени облигации на вторичния пазар. Всъщност стратегията вече бе приложена, но се налага банката да има готовност за придобиване на неограничени количества суверенен дълг. Иначе инвеститорите биха могли да избягат и да вземат парите на ЕЦБ, докато могат. Макар че на ЕЦБ е възложена главната роля в предотвратяването на паниката, така наречената защитна стена на еврозоната трябва да играе помощна функция. Регионът скоро ще има два основни фонда за спасително финансиране – съществуващият Европейски фонд за финансова стабилност и Европейският механизъм за стабилност.

Подкрепа за националните фондове

Те могат да бъдат използвани по два начина. Единият вариант е да осигуряват подкрепа за националните фондове за гарантиране на депозитите. По този начин италианският вложител например ще знае, че ако собствената гаранционна схема на Рим не разполага повече с пари, друга банка има средства, с които да запълни празнините. Второ, схемите за спасително финансиране биха могли да заемат кеш пряко на правителствата, които вече не са способни да пускат облигации на пазара. Тези фондове обаче не са достатъчно големи, за тушират паниката сами. При ресурс от 740 млрд. евро дори и с помощ от Международния валутен фонд те няма да успеят да потушат пламъците. Макар че е доста лесно да бъде измислен план Б, това не означава, че политическото споразумение с Германия и други страни кредиторки ще бъде сключено безпроблемно.
Едно от притесненията би било, че ЕЦБ ще предприеме огромен финансов риск, като купи правителствени облигации и заеме на банките. Друго потенциално възражение е, че подобни спасявания, практически сериозна крачка към фискален съюз, биха отнели от натиска върху периферните правителства да се реформират и да подобрят платежоспособността си.
От друга страна, ако ЕЦБ не действа като кредитор от последна инстанция по време на паниката около излизането на Гърция от еврозоната, банките и правителствата по периферията ще фалират по ефекта на доминото. Паричното обединение няма да го преживее. Скоро на Германия ще й се наложи да избере между залагането на всичко за спасяването на проекта или това да стане свидетел на неговото унищожение.