Изненадващото съобщение на JPMorgan за загуби от $2 млрд. от търговия с ценни книжа и последвалият спад в акциите й са поредното доказателство за нуждата от реформа, пише Дейвид Род. Цифрите са стряскащи. Петата по големина банка в света HSBС е подминала хиляди вътрешни сигнали за пране на пари според разследване на агенция Ройтерс от миналата седмица. Финансовата институция не е подала изискваните от закона „доклади за съмнителна дейност“ в американските правоохранителни органи. „Лековерни, зле обучени и некомпетентни кадри са следили за случаи на пране на пари“, се посочва в материала. Всяка година стотици милиони долари преминават през банката, без да бъдат надлежно проверявани.

Пренебрегване на правилата

Но това не важи само за HSBC. Миналия месец американските регулатори обвиниха и Citigroup в огромни пропуски в системите й за контрол. Според споразумението, сключено със Службата за валутен контрол, която регулира националните банки на САЩ, Citigroup се ангажира да подобри надзорните си операции, но не понася парична санкция и не признава да е извършила нарушение. За критиците на огромните банки новините са поредният знак за способността на гигантите да пренебрегват правилата, да се забъркват в съмнителни бизнес практики и да се измъкват с малко последствия.
В британски съд бивш нигерийски губернатор пледира „виновен“ миналия месец по обвинения в кражба на $79 млн. държавни средства, които е превел в офшорни сметки и използвал за купуването на шест имота в САЩ и Великобритания. Банките, в които е превел незаконно придобитите пари? HSBC, Citibank, Barclays и Schroders. „Финансовите институции бяха обвинени в закононарушения от регулаторите, обещаха реформи, а само няколко години по-късно отново са хванати в същите прегрешения“, изтъква Робърт Палмър от антикорупционната организация Global Witness. “За да се промени това, са необходими строги наказания, като за най-тежките случаи да се предвижда затвор за банкерите.“
Междувременно четиримата настоящи президенти на клонове на Федералния резерв твърдят, че законът за финансова реформа „Дод-Франк“ не решава проблема с банките, които са твърде големи да фалират. Въпреки законодателните мерки, забраняващи по-нататъшно спасително финансиране, спекулантите, анализаторите и банкерите не мислят, че те ще проработят. „Пазарите вярват, че направеното от правителството през 2008 г. и 2009 г. ще се повтори“, коментира бившият член на Борда на директорите на Фед Кевин Уорш. „Според тях правителството някак ще намери начин да спаси тези големи финансови фирми.“ В резултат половин дузина големи банки останаха толкова огромни, че колапсът им би навредил на американската икономика и би наложил нова държавна намеса. И така, гигантите функционират на практика като олигопол. Заради размера им и теоретичната правителствена подкрепа, на която се радват, те са недостижими за конкуренцията от 20-те регионални и седемте хиляди общински кредитора в страната.
Американските гиганти продължават да растат. Пет американски банки (JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo и Goldman Sachs) държат $8,5 трилиона в активи в края на 2011 г., което се равнява на 56% от икономиката на страната, по данни на сп. „Бизнес уик“. Пет години по-рано, преди финансовата криза, най-големите банкови холдинги възлизаха на 43% от БВП на САЩ. Понастоящем икономически те са приблизително два пъти по-големи в сравнение с преди 10 години. Четиримата президенти в системата на Фед - Ричард Фишър от Далас, Естер Джордж от Канзас сити, Джефри Лекър от Римънд и Чарлз Плосър от Филаделфия, изразиха притеснението си, че подобно концентриране на активи в банковата индустрия заплашва финансовата система. В годишния доклад за 2012 г. на Фед в Далас Харви Розенблум, ръководител на проучванията на централната банка, призова правителството да раздроби най-големите банки в страната. Той твърди, че само по-малкият размер, а не увеличените капиталови изисквания, стрес тестовете и други мерки в закона „Дод-Франк“, ще предотврати следваща криза.
„Финансова система, състояща се от повече банки, достатъчно на брой, за да осигурят конкуриране във финансирането на бизнеса и домакинствата, като никоя от тях не е достатъчно голяма, за да изложи на опасност цялата икономика, ще даде на САЩ по-добър шанс в справянето с бъдещи финансови празнини и пропасти“, заяви Розенблум.

Липса на доверие

Американците също са на мнение, че реформите не са достатъчни. В проучване на общественото мнение на Rasmussen Reports от миналия месец 48% от запитаните са заявили, че продължават да нямат доверие в стабилността на банковата индустрия на САЩ. Общо 47% са казали, че само донякъде имат доверие в нея. Кой тогава е доволен от състоянието на американските банки? Очевидно двамата кандидати за президентския пост. Досега както Барак Обама, така и Мит Ромни избягват призивите на левите и десните за разделяне на големите банки. „Не се стремя към раздробяване на финансовите институции“, заяви Ромни през март. „Мисля, че виновник за последния срив е неблагоприятното съчетание на много елементи в икономиката и регулаторната структура.“ В същото време Обама твърди, че новите регулации ще доведат до контролирани производства по несъстоятелност, а не до спасявания. Но мнозина независими анализатори не мислят така. Според тях банкерите все още търпят прекалено малко санкции за лошото си поведение.
Анализ на академици от Университета на Сиракюза разкри, че по време на управлението на Обама федералните разследвания на финансови измами са паднали до 20-годишно дъно. Днес броят на случаите на финансова измама се равнява на една трета от тези по времето на Клинтън. Скептичните настроения на десните и левите са оправдани. Най-големите банки си остават „твърде големи, за да фалират“, не зачитат регулациите и плащат прекалено ниска цена за финансовата криза, която покоси средната класа. Големите банки на САЩ трябва да бъдат раздробени. Когато станат по-малки, те ще са по-лесни за регулиране и ще породят по-голяма конкуренция.