Нужни са по-големи реформи в съдебната система. Нашето законодателство трябва да е в синхрон не само с европейското, но и с правата на човека. Същото се отнася и за затворниците - те са лишени от свобода, но не и от права.
Имах случай с един мюсюлманин, на когото не му дават храна, която по вяра не може да консумира, той не яде свинско. Не казвам, че трябва да му дават по-скъпото агнешко или телешко, но може да е постно. По подобен казус Полша беше осъдена в Страсбург.
Дори проблем имат и затворници с диабет. Трябва да се организираме всички заедно и да променим нещата, а не непрекъснато да бъдем съдени в Страсбург.
Аз гледам не само правата на затворниците, но и на служителите в затворите. Известно е и състоянието на българските затвори, строени са преди повече от 50-60 години. Надзирателите в затворите работят по-дълго, не се заплаща адекватно трудът им. Моята препоръка върви към осъвременяване на тяхното заплащане и условия на труд.
Публична тайна е, че има привилегировани затворници с gsm-и, те още нямат таблети. При всички случаи това е недопустимо и трябва да се прекрати.
Институциите ме чуват, когато давам препоръки. Не винаги е възможно това да бъде изпълнено, както е по закон в 14-дневен срок, но е важно да кажат какво възнамеряват да правят.

Опрощаването на стари вземания не е амнистия

Опрощаването на длъжниците, както е за парното, не е амнистиране, а практически наказване на кредиторите, че не са си потърсили сметките. Това е правило от римското право още. Кредиторът може да си търси правата в съда. Тези дружества са достатъчно мощни с цели армии юристи и счетоводители и те могат да си търсят и събират задълженията към тях.
Критика търпи и Комисията за защита на потребителите. Тя не използва достатъчно основното си право да завежда колективни искове.
Нека да няма едно разбиране в обществото, че съдът или омбудсманът работят в полза на длъжниците. Единствено и само президентът може да опрощава задължения.
Продължавам да смятам също така, че текстовете, свързани с невъзможността да се обжалват глоби, трябва да отпаднат от всички нормативни актове. Вече разговарях с народни представители, които са готови да внесат такова предложение в парламента. Има поне 11 закона, в които има необжалваеми глоби и те трябва да се променят.

Условните присъди не са дефект на закона

Каквито и законови промени да се приемат, ние не можем да кажем, че забраняваме на съда да налага условно осъждане. Тук е въпросът дали аз като съдия на един надрусан и пиян, който със 100 км/ч убива деца на зебра, бих му сложил условна присъда. Ами не бих му сложил, пък каквито ще заслуги да има към държава, към партия, към световната общност и т.н. Ще си влезе в затвора, защото никъде не пише, че всеки има право на едно условно осъждане. Няма такава разпоредба.
Що се отнася до случая с т. нар. братя Галеви – не може от укриването на един престъпник да се правят заключения за състоянието на правосъдието у нас. Те са имали мярка за неотклонение парична гаранция и последствието от тяхното изчезване е, че тази парична гаранция следва да бъде отнета в полза на държавата. Оттук нататък те като бъдат заловени, си носят своите последствия. Ако се окаже, че се укриват от правосъдието и са знаели за тази присъда, и умишлено са се укривали, има възможност да има и нов процес. Няма как на всеки подсъдим с висящо дело, знаете все пак презумпцията за невинност действа, да бъде назначен един полицай, който да го следи да не изчезне. Ако те са минали зад граница, трябва да се установи как точно това се е случило, защото очевидно те са нямали право да напускат България.
Знаете, четем по американски романи и филми, като им сложат 5 милиона или 100 милиона долара гаранция и им казват - ако щеш бягай, твоя си работа. Държавата няма да загуби нищо. Може би тук е трябвало да им сложат гаранция 5 милиона лева.

Пред БНТ