Френските гласоподаватели се заблуждават, ако си мислят, че новоизбраният президент е много по-различен от Никола Саркози. Социалистическата програма на Франсоа Оланд е неприложима. Скоро той самият ще стигне до това заключение, ако вече не го разбира. Кампанията на Оланд напомня проваления експеримент на идейния му съмишленик и предшественик Франсоа Митеран от началото на 80-те. Новият държавен глава се противопоставя на европейския фискален пакт не защото налага твърде драстични икономии (което е истина). Възражението му е срещу самата идея за структурна реформа. Френското правителство вече харчи 56% от БВП. Оланд обещава да наеме десетки хиляди нови държавни служители и да премахне вдигането на пенсионната възраст от 60 на 62 години, решено от Саркози. Социалистът одобрява всички програми за публични разходи, а реториката му е антикапиталистическа. Той предлага да плати за разрастването на държавната роля с по-високи данъци, включително нова ставка от 75% за хората с най-висок доход. Франция започва със слаба фискална и финансова система. Капиталовите пазари вече се тревожат за перспективите. Те ще стъпчат всеки опит на Оланд да изпълни безумните си обещания, което ще задълбочи проблемите в еврозоната. Поддръжниците на социализма няма да получат това, което искат. Въпросът е дали Оланд ще отстъпи от обещанията си достатъчно бързо, за да избегне кризата.

Тактическо решение

Чувството на триумф сред нереформираната френска левица ще усложни тази задача, а Оланд няма много време. На Митеран бяха необходими 2 години (от 1981 г. до 1983 г.) да разбере, че политиките му са алтернативата, за която си мислеше Маргарет Тачър, когато каза: „Няма друга алтернатива.“ Оланд може би разполага само с дни, за да осъзнае същото. Наближаващите парламентарни избори затрудняват тактическото му решение. Президентът се нуждае от мнозинство в законодателния орган другия месец, така че не може да отблъсне избирателите си преди това. Рано или късно Оланд ще бъде принуден да признае действителността и ужасно да разочарова френските социалисти, но ако се случи скоро, може да излезе и нещо добро от избирането му.
ЕС трябва да замени или поне да промени фискалния пакт, който изисква ограничаване на дефицитите. Съюзът се нуждае още от облекчаване на паричната политика и по-тесен фискален съюз, за да избегне фалита на суверенните длъжници. Германия се обяви против тези мерки. Ако Оланд се опита да възроди френския социалистически проект, ужасните резултати ще засилят убедеността на германския канцлер Ангела Меркел, че строгите икономии са единственото решение на кризата в еврозоната. Тогава положението съвсем ще се влоши, а натискът върху ЕС ще бъде огромен. Но ако Оланд може да състави навреме по-лека програма на координирана фискална умереност, високи, но не наказателни данъци и дългосрочен контрол на публичните разходи (политика, не много по-различна от тази на предшественика му), Берлин може и да се огъне. Това е възможно, защото поражението на Саркози бе поражение и за Меркел, най-голямото й до днес. Тя се бе съюзила с напускащ властта президент, като в един момент дори предложи да го подкрепи в кампанията му. В крайна сметка Саркози отказа. Правителства, които се поддадоха на германската формула за възстановяване чрез бюджетни ограничения, губят властта из цяла Европа.
В Гърция двете основни партии обещаха да зачитат условията на финансовото споразумение с ЕС и МВФ, но след поражението им на парламентарните избори страната потъна в нова несигурност. Задълбочаването на нестабилността не работи в интерес на Германия, а заплашва с икономическа разруха. Отказът на Меркел да отстъпи предизвиква неприязън към доминиращата роля на страната й във взимането на политически решения в ЕС. Ако Меркел иска да запази тази си позиция, ще трябва да стане по-прагматична. Представители на канцлера вече се свързаха с екипа на Оланд за формулирането на евентуален компромис по фискалната политика. Провеждат се преговори за увеличаване на капитала за Европейската инвестиционна банка и съвместно гарантирани облигации за финансиране на нови инфраструктурни инвестиции. Ако се стигне до компромис, Германия ще настоява, че това не е предоговаряне на фискалния пакт, а допълнително споразумение. Задължителният фискален контрол не е отслабен, заяви Меркел, но заедно с него могат да бъдат предприети нови мерки за подпомагане на растежа.

Среден път за Европа

В обсъждания си вид сделката не е достатъчна, но може да е правилен ход. В близко бъдеще няма да станем свидетели на пълен фискален съюз, защото Германия ще трябва открито да субсидира другите страни, а те – да оставят Берлин да диктува фискалните им приоритети. Това изисква мащабна конституционна промяна. Но този вариант не е неизбежен. Европа трябва да намери среден път. За да просъществува ЕС, е необходимо съчетание между взаимна подкрепа и премерено отстъпване на суверенитет. Съвместните „проектни облигации“ за инфраструктура биха били добро начало.
Оланд постъпи мъдро, като организира кампанията си по-скоро около позицията си, отколкото около конкретни детайли. Известно ни е, че той е срещу бюджетните ограничения и за облагането с по-тежки данъци на богатите, но няма конкретен бюджет. Според него разчетите трябва да почакат, докато одиторите не проверят счетоводните книги на правителството. Това може да даде на новия президент възможност да преосмисли позицията си по дългосрочния фискален контрол и структурната реформа. Ако го направи и настоява за краткосрочна фискална умереност, без значение дали това се смята за предоговаряне на фискалния пакт или просто допълнение към него, избирането му за президент може да помогне на Европа. Но той не може да постигне това, без да разочарова поддръжниците си. Горчива истина, по която ще трябва да размишлява през първата седмица от встъпването си в длъжност.