През последните тридесет години най-високите доходи в САЩ скочиха драстично, но станаха по-волатилни – факт, който получи сериозно внимание. Общоприетото мнение е, че домакинствата с нисък доход се влияят най-силно от промени в макроикономическите условия. С други думи, средствата им падат най-много при отслабване на икономиката и съответно растат с най-големи крачки при нейното възстановяване. Тезата се нуждае от осъвременяване: ефектът от макроикономическите условия върху семейните доходи образува U-образна крива, което ще рече, че е максимален в двата края на стълбицата и минимален в средата. Задълбочаването на връзката между макроикономическата активност и високите доходи се доказва от статистиката. През 2010 г. 93% от увеличението на съвкупния доход се пада на домакинствата във върховия 1% от стълбицата за разпределение на доходите, според изследване на икономист от Калифорнийския университет Емануел Саез. При кризата от 2007-09 г. групата на най-богатите заемаше много голям дял от загубата на съвкупен доход – близо 50% от общия спад.

30-годишна промяна

Тези данни няма да изненадат хората, чели доклад на двама икономисти от Северозападния университет в САЩ от 2010 г., който говори за растящата цикличност на високите доходи през последните тридесет години. От началото на 80-те постъпленията на най-богатия 1% от населението са били по-колебливи от средното през бизнес цикъла, като скачаха с 5% повече от средното при икономически растеж и падаха с 3,7% повече годишно при рецесии. Преди 1982 г. най-високият доход е бил по-малко волатилен от средното. Изследването показва, че увеличената цикличност не може да се обясни с капиталови печалби или опции върху акции, но е приложима и за потреблението. Статистиката показва също, че връзката между дохода и макроикономиката е още по-силна за най-богатия 0,1% от населението. Затова ефектът на бизнес цикъла върху дохода сега има различна форма от ефекта преди 30 години. Факторът бета (т.е. промяната на семейния доход в проценти в отговор на 1% изменение на националния доход) сега е 0,76 за най-бедните семейства и 0,90 за тези от предпоследния сегмент на стълбицата (т. нар. квинтил). За семействата със среден доход в трети и четвърти квинтил промяната е 0,70. Това съответства на наложеното разбиране, че ефектът намалява с увеличението на дохода.
Новото сега е, че бета расте с придвижване нагоре по скалата за разпределението на доходи и достига 1,01 за семействата от 95-ата и 99-ата процентна стойност и 2,16 за тези в най-горния 1%. Така че дъното и върхът са най-зависими от макроикономиката, като влиянието при най-заможните е дори по-голямо, отколкото при най-затруднените материално американци. В доклад от тази седмица на Националното бюро за икономически изследвания Фатих Гувенен от университета на Минесота, Сердар Озкан от борда на Федералния резерв и Джай Сонг от Администрацията за социално осигуряване използват данни от постъпилите осигурителни вноски, за да установят колко души са засегнати от макроикономическите условия.

Четири извода

Техният анализ също разкрива, че бизнес цикълът в момента засяга най-богатите много по-силно отпреди.
Четири извода следват от промяната на начина, по който доходите се движат в бизнес цикъла. Първо, не трябва да очакваме икономика под високо напрежение въпреки другите й привлекателни черти да намали неравенството по същия начин, както е правила преди – поне ако мярката за неравенството е как най-горният един процент се справя в сравнение със средата.
Второ, една и съща причина може да предизвиква както повишени доходи, така и повишена чувствителност към макроикономическите условия на най-горното равнище. Паркър и Висинг-Йоргенсен от Северозападния университет например твърдят, че промените в технологиите може да доведат както до бързо покачване на доходите, така и до повишена цикличност на върха на стълбицата. Ерик Хърст, икономист в Университета на Чикаго, коментира, че на по-високите постъпления може дори да се гледа като на компенсация за допълнителната волатилност. „Домакинствата с много високи доходи може да са реагирали на увеличението с поемането на риск и при това положение бихме очаквали те да поискат компенсация за понасянето на този риск“, пише той.
Трето, един от най-добрите начини за потушаването на доходната волатилност е като направим данъчния кодекс по-прогресивен, поемайки удара от спада в доходите, като същевременно ограничим ползите от покачването им. Данъчната система в САЩ е до голяма степен прогресивна на дъното на разпределението на доходите – поради това бета върху обложения с данък доход за най-бедните семейства е значително по-малка, отколкото върху необложения доход.
За най-горните нива на разпределението на доходите обаче данъчният кодекс не е прогресивен. През 2009 г. данъците нараснаха като дял от доходите до около $1 млн. По данни на Бюрото по вътрешни приходи от тази точка нагоре ефективното равнище на подоходния данък се е стабилизирало, преди да спадне до известна степен за семействата с доход от повече от $10 млн. Въвеждането на по-голяма прогресивност в данъчния кодекс над $1 млн. би помогнало за намаляването на волатилността на обложения с данък доход на най-високо ниво. На последно място, ако не друго, домакинствата с високи доходи трябва да бъдат тези, които в най-голяма степен да подпомогнат икономиката в краткосрочен план и не само поради доброжелателност.