Много е трудно да се предвиди какво ще се случи след изборите в Сърбия, след като самите резултати не са много ясно изразени. Няма една-единствена сила, която да ги печели, за да може да се каже накъде ще тръгне страната. Освен това се забелязва, особено през последните месеци, много голямо сближаване между платформите на отделните партии. Ако разгърнем вестниците само преди 4 г. и сравним тона на Томислав Николич, ще видим , че сега той е доста по-различен. Резултатите показват, че най-вероятно Сърбия ще продължи в посоката, по която е поела към Европейския съюз. Според мен въпросът е не дали, а кога и с какво темпо, и с какви предизвикателства и перипетии това ще стане.
Фактът, че след дълъг дебат все пак бяха проведени избори и на територията на Косово, показва желание и от страна на Прищина проблемът между двете балкански държави да бъде решен. Не трябва да забравяме, че в Косово сърбите имат сръбски паспорти и сръбско гражданство. Със сигурност провеждането на парламентарни и президентски избори на територията на Косово е било съгласувано и с международната общност. Тя има интерес и се стреми двете страни да вървят по пътя на диалога, а и Косово и Сърбия това показаха в последно време. Това е положителна стъпка, но не е и нещо много революционно. Като цяло новото е, че там, където в Косово е имало в неделя избори, то те са протекли мирно и без някакви сериозни инциденти.
Всяка крачка напред от една от двете страни към нормализиране, а дори и самостоятелно, е много положителна за другата страна, а когато говорим за диалог между двете - още повече. За България - колкото повече Сърбия се приближава към Европейския съюз, толкова това за нас е по-добре - както чисто геополитически, така и откъм бизнес план.
Всяка стъпка напред към европейска интеграция е положителна. Най-впечатляващото на тези избори не са резултатите - 1-2 % повече или по-малко за едната или за другата партия, а това, че сред водещите партии, които спечелиха изборите, няма нито една, която да е явно изявена антиевропейска - дори и Николич.
Какви биха били сценариите оттук нататък? Отново чисто експертна прогноза - и Сърбия, и Косово ще продължат да имат европейска перспектива и бавно ще вървят към Европейския съюз. Основният въпрос, особено сред националистическите кръгове и в двете държави, е дали и Сърбия, и Косово ще се присъединят с настоящите си граници към Европейския съюз? Моето лично мнение е, че това ще се случи точно по този начин. Другият въпрос е дали ще се присъединят заедно, или някоя от тях ще изпревари другата? Личната ми прогноза е, че Сърбия ще изпревари Косово и ще се присъедини по-рано, защото най-малкото е по-подготвена от гледна точка на законодателството и на неговото прилагане. Но това също е ключово. Аз лично се съмнявам ЕС да позволи Сърбия да се присъедини към Европейския съюз, преди да са решени изцяло и напълно въпросите с Косово. Едва ли ЕС ще повтори грешката си с Кипър. Моята прогноза е, че Сърбия ще се присъедини първа, но ще трябва да се вземе много ясно и конкретно решение. Какво може да бъде то? Вариантите са много. Един от тях е по-широка автономия на Северно Косово например. Това е може би най-разумният вариант. Всякакви други варианти като разделение на Косово или размяна на територии, каквито има основно в научната литература, по-скоро не биха се случили, защото никой няма интерес от прокарване на нови граници на Балканите. Надали някой ще иска тепърва да се прекрояват и променят границите, защото не само в Косово и Сърбия, а и в други държави, и то не една, има потенциална възможност да се повиши етническото напрежение и едва ли някой сериозен политик би искал да си играе с тази карта в момента.
България се явява като стабилизиращ фактор на Балканите. Не от днес или от вчера, а от години страната ни успешно провежда такава политика. Ако се върнем в началото на 90-те години с признаването на Македония, 2008 г. със сравнително бързото признаване независимостта на Косово. България вече 5-а, 6-а година успешно играе роля на държава - член на Европейския съюз, на Балканите.