Най-характерна за първите сто дни на Росен Плевнелиев е старателната подготовка за една друга траектория на развитие на президентската институция. Имам предвид ясно декларираното намерение за прозрачност в работата на администрацията на „Дондуков“ 2 и структурирането на съветите около основните стратегически направления, определени още в предизборната кампания на Плевнелиев. Струват ми се правилни усилията той да се позиционира в ролята на институцията, около която да се изгражда стратегическото планиране и развитие на страната. Много е важно държавният глава да бъде подкрепен в опитите му да формира сериозен политически дебат за бъдещето на България, за приоритети като енергийна ефективност, конкурентоспособност, регионално развитие – важни теми, свързани с перспективите на страната.
Освен това за отбелязване е не само смяната на администрацията, но и опитът да бъде въведено в нея цяло ново поколение от млади експерти, което също е положително.
Като цяло първите сто дни са обнадеждаващи, защото имаме смяна на стила на президентската институция. Със сигурност президентът Плевнелиев няма да се занимава с партийно-политическия процес или да се опитва да се намесва в работата на политическите партии.
Надявам се президентът Плевнелиев да разгръща равномерно и да реализира в пълнота онова, което конституцията му предписва като ангажимент и като отговорност. Росен Плевнелиев има ясен профил, който търси своя авторитет не през силови действия и поведение.
Не трябва да отминаваме и факта, че отново имаме президент след Петър Стоянов, който много ясно и категорично даде последователни сигнали, че принадлежи към дясното политическо пространство, че принадлежи към онези, които не приемат забравата и занемаряването на тоталитарния режим и на подценяването на щетите, които той нанася върху българското общество.