Европа е в ужасно състояние. Странното е, че и лявото, и дясното в американското политическо пространство използват положението й в подкрепа на вижданията си за това, какво трябва и не трябва да правят САЩ, пише Езра Клайн. „Десните твърдят, че трябва да съкращаваме дефицита, защото в противен случай ще се превърнем в Гърция“, смята Том Галахър от Scowcroft Group. „Левите уверяват, че не можем да съкратим дупката в бюджета сега, защото ще ни сполети съдбата на Европа.“ Кой е прав? На кого приличат САЩ повече – на Гърция или на Европа? Или на нито едно от двете? Аз мисля, че отговорът е някъде по средата, но е добре и да разгледаме подробно вариантите. Гърция е страна с 11 млн. жители и в географско отношение тя е приблизително с големината на щата Луизиана. Страната не контролира собствената си валута, а правителството й в продължение на години лъга за фискалното си състояние. След присъединяването й към еврозоната през 2001 г. доходността по 10-годишните й облигации падна от 7% на малко над 3%, защото инвеститорите сметнаха, че гръцкият дълг е обезпечен от Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Това насърчи разточителността, която доведе до измами в Атина. Доверието в Гърция се оказа неоправдано и инвеститорите се оттеглиха, когато го осъзнаха. Страната изпадна в трудно положение. Без лесните пари, които прикриваха проблемите й, бъркотията в икономиката беше разобличена. Световният икономически форум я нарежда на 90-о място по конкурентоспособност в света между Ливан и Салвадор.

Най-сигурният сред сигурните

На свой ред САЩ са страна с 313 млн. жители. Те контролират собствената си парична единица, която е и световната резервна валута, а държавните им облигации са най-сигурният сред сигурните активи. Дори и след продължителната финансова криза САЩ се нареждат на пето място по конкурентоспособност в света, като американската икономика е по-голяма от четирите преди нея. Каквото и да са САЩ, те не са Гърция. Тогава може би приличат повече на Европа? Или поне на еврозоната? В крайна сметка обединението също е голямо, контролира собствената си валута и се смяташе за сигурен залог. Но еврозоната е и младо формирование, изправено пред екзистенциална криза. Никой не знае дали тя ще съществува в сегашния си вид след десетилетие или дори след 10 месеца. Централната й банка изглежда по-ангажирана с това да принуждава страните членки да съкращават дефицитите си и да реформират трудовите си пазари, отколкото да запази целостта на самия валутен съюз. Кризата също така изложи на показ дълбоките дефекти в структурата на алианса. Държавите в него все повече се презират и се съмняват една в друга. Ключови участници в драмата (Франция и Гърция) са пред парламентарни избори, а фаворитите обещават радикално да предоговорят условията на еврозоната. Междувременно Германия и ЕЦБ изглеждат решени да наложат морализаторска и фокусирана върху дълга реторика за кризата, която се схваща по-скоро като проблем на капиталовите потоци и ръста.
САЩ имат своите проблеми. Въпреки почти нулевите лихви лидерите във Вашингтон често изглеждат по-съсредоточени върху дълговете, отколкото върху растежа. Политическата система е все по-нефункционална. Една от двете основни партии е въвлечена в гражданска война, водена от въстаници, които искат да променят из основи правителствените функции, като предпочитат например просрочване на държавния дълг, отколкото да увеличат приходите от данъци или да заемат още. Но е почти сигурно, че страната ще е тук, до голяма степен в същата си форма, след едно десетилетие. И макар че липсата на политически консенсус в еврозоната заплашва да разруши валутния съюз (заплаха, която пазарите приемат сериозно), в САЩ не съществува подобен самоубийствен риск (което на пазарите също им е известно).

Установени институции

По-добра аналогия можем да намерим във Великобритания. Подобно на САЩ, кралството има дълга история. То има своите утвърдени и тествани институции - Bank of England е основана през 1694 г. Но за разлика от САЩ островната държава отговори на финансовата криза с бързи ограничения, наложени чрез вдигане на данъците и съкращаване на разходите, а не чрез кейнсиански стимули. В резултат сега Великобритания се намира във втора рецесия, като дори не успя да достигне нивото си на възстановяване от времето на Голямата депресия. При все това бюджетната консолидация не създава желания фискален баланс. Икономическото здраве зависи от съотношението между националния дълг и общото производство. Когато БВП падне, както се случва във Великобритания, дългът трябва да намалее дори още повече и по-бързо, за да компенсира разликата. По-малката и по-отворена британска икономика е и по-повлияна от събитията в еврозоната, отколкото тази на САЩ.
Но както казва Галахър от Scowcroft Group: „Никога не може да се намери идеалното сравнение. То винаги е приблизително. Тридесетте години в САЩ и 90-те години в Япония също не са идеални примери, но ние ги използваме, за да извлечем поука от тях.“ Каква е тя? Не бъдете като Гърция – тази е най-лесна. По-важният урок на еврозоната е, че успешният валутен съюз трябва също да бъде и фискален и политически съюз. САЩ имат малко да учат по този въпрос. Що се отнася до Великобритания, тя по-скоро трябва да си припомни позабравения от американците урок, че бюджетните ограничения не създават растеж и не са нещо, с което искате да избързвате.
В неотдавнашен доклад икономистите Уго Паница и Андреа Презбитеро анализираха тезата, че нивата на дълга възпират представянето на икономиката, и не успяха да намерят доказателство за случайна връзка. „Това, което в действителност изглежда ясно, пишат те, е, че високият дълг може да намали растежа, защото води до паника и политика, оказваща свиващ ефект.“ Това в общи линии се случи във Великобритания. Ще е разумно от наша страна да не допускаме да се случи и в САЩ.