Какво се случи след преговорите между общинските болници и НЗОК? Нищо. По-голяма част от съществуващите сега общински болници в градове, които не са областни центрове, са обречени на закриване, ако определените за тях бюджети за 2012 година не бъдат променени. Нека хората, живеещи в градове като Бобов дол, Дряново и други, където имаше общински здравни заведения и вече ги няма - кажат мнението си по въпроса.
Единствената устойчива структура в системата на здравеопазването е болницата. Тя дава сигурност както на пациентите, така и на медицинския персонал. Сумите, които отиват в общинските болници по делегирани бюджети, не осигуряват съществуването на лекарите и сестрите и те напускат. Като резултат дейността на болниците рязко се свива, тъй като изчезват цели специалности. Обемът от средства в доболничната помощ не е достатъчен, за да съществуват голяма част от специалистите в малките градове. Например хирургичните специалности няма как да останат. И не само те. Спешната помощ няма да има безплатни лабораторни и рентгенови изследвания, безплатни консултации от специалисти. Реална е опасността в отделни райони на страната да остане без обслужване, което трудно ще се нарича медицинска помощ.
Общинските болници могат да се спасят, като се върне премахнатата практика да им се отпускат бюджети с отделни клаузи, съобразени с географското разположение и броя на обслужваното население. В момента средствата се отпускат без връзка с тези неща. Не може за община с 40 000 души население годишно да стигнат по 18 лева на човек при средно повече от 160 лева за населението в останалата част на страната.
В условията за работа между болниците съществуват различия. Тук се открояват два проблема. Години наред изискванията към лечебните заведения се повишаваха. Общинските болници си набавяха необходимото оборудване единствено със средствата, които си заработваха. Докато държавните болници чрез увеличаване на капитала или по различни проекти се снабдиха с необходимата им апаратура.
Друг ключов елемент е свързан с вътрешните болести. Специалистите по вътрешни болести трябва да имат възможност да работят по големия брой от пътеките от този тип - поне 75 % от дейностите могат да се извършват от тях. Това рязко поевтинява обслужването на болните със съответните заболявания, пести ресурс и подобрява самото качество.

Защо се стигна до това състояние?

Големият проблем на българското здравеопазване е, че няма дефинирани медицински критерии за диагноза и лечение, които да са свързани със заплащането. Ако за тези неща се плаща по предварително определен и ясен за всички начин, няма да има разлика дали става дума за общинска болница или за „Пирогов“. Те ще бъдат еднакви. И тогава средствата няма да се разпределят по този начин. Но по-важното е, че за еднакви средства ще се създава от лечебните заведения и специалистите и съответно получава от пациентите еднакъв резултат.
В нормативната база има противоречиви неща, тъй като няма обединяваща цел между институциите, работещи в сферата на здравеопазването. В Кодекса на труда са определени взаимоотношенията между работодател и работник. В медицината има други правоотношения. В закона за стандартизацията има определение що е стандарт. Медицината има друг тип стандарти. При това състояние каквито и промени да се правят, няма как да се предвидят последиците. А те трябва да се измерват чрез отговора само на един въпрос: За колко пациенти ще се получат по-добри диагноза и терапия и няма ли да бъдат ощетени други? Все пак това се прави с нашите пари. Трябва да има доктрина за здравеопазването на България.