За нас не е неочаквана силната съпротива срещу закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Но забележете – съпротивата идва от партиите в парламента, а не от представители на обществото. Или, ако трябва да съм още по-конкретен – от тези партии, които са били на власт през последните 20 години.
Ако се вслушате в техните изказвания, ще откриете нещо много интересно. От една страна, според опонентите ни този закон ще застраши интересите на обикновения човек. В следващото изказване или реплика изведнъж се казва, че техните притеснения са, че законът може да се използва срещу партийни лидери, т.е. като средство за разправа. Но и в двата случая си проличава, че опозицията няма доверие в съдебната система. Неслучайно преди ден министърът на правосъдието г-жа Диана Ковачева посочи в своето изказване учудването си, че законотворци, депутати се съмняват в независимостта и безпристрастността на съдебната система.
Мнозина питат защо от Брюксел настояват в България да бъде приет такъв закон. Една от причините е, че България беше ограбена. Не може политици с по 1000 или 2000 лева заплата да имат палати, хотели и т.н.
Ако в една скандинавска държава например се търси обяснение, прави се разследване дори за суми над 15 000 евро, то у нас прагът в закона е 250 000 лева именно за да се разследват незаконно обогатилите се. Имахме голям спор с Брюксел защо приемаме толкова висока граница. Но именно с нея ние защитаваме обикновените хора, ако щете, онези, които са заработили някакви пари като гастарбайтери. Нашата цел са големите риби – наркотрафиканти и др.
Приемането на закона върви трудно: в първия ден се спори с часове върху наименованието му и по член първи, във втория – отново часове, пререкания за един член. Това бавене е умишлено, и то от хора, които се бият в гърдите, че са вкарали България в Европа.
Позицията на ГЕРБ е неизменна: трябва да има справедливост и възмездие. Това е и целта на закона за отнемане на имуществото, придобито с незаконни средства.