Какво значение имат добрите резултати, които правителството отчита по отношение на административната реформа у нас? Ако се спретне едно социологическо проучване – ще се окаже, че за данъкоплатците, които всеки ден четат кой какви бонуси получава срещу почти никаква работа, то е незначително. За тази ситуация вината е на изключително несправедливата система на заплащане, която създаде две държави у нас и която гарантира корупция по презумпция.
В едната България столицата е Брюксел, а в другата България столицата е София – с най-ниската минимална заплата в ЕС. При това положение какво толкова голямо значение има фактът, че са оптимизирани няколко структури и са съкратени десетки чиновници?

В страната на добруването

Истината е, че в държавата на добруването живеят държавни служители, които взимат ниска заплата (около 600-700 лв.) и двойно по-големи бонуси плюс рушвета, който се полага, за да ти прокарат проекта. (Както е в Агенцията за малки и средни предприятия по данни на социологически агенции.) В тази държава хората, които работят в евродирекциите, получават задължително по две заплати плюс граждански договори, въпреки че управлението на проекти влиза в длъжностните им характеристики. В държавата България със столица Брюксел може да взимаш купища пари за несвършена работа, както правят в Агенцията за приватизация, където за миналата година няма нито една сключена сделка, но има бонуси за половин милион лева. Или да се разписваш на космически заплати, както правят в БорКор – една неясна структура, чийто началник не може да обясни функциите й и която вероятно след година ще бъде закрита.

В действителността

В другата, реалната държава, живеят редови чиновници, които взимат (не)нормално ниски заплати и управляват проекти за милиони лева срещу мизерно заплащане. За да бъде още по-“реалистично“, кабинетът прие в края на миналата година едно постановление, с което им намали парите допълнително. Така един координатор на проект за 5 милиона лева се разписва срещу 160 лв. месечно. Неговата задача е да носи отговорност за целия проект, по 80 часа в извънработно време да обработва документацията, за което се иска висока квалификация, и да участва в търговете, които разпределят въпросните милиони на фирмите. Излиза, че за да управляват проекти за милиони, общинските служители ще трябва да получават социални помощи, за които един европейски консултант няма да си мръдне пръста да премести папка на бюрото. Логичният въпрос е: А защо да го прави? Хаосът в заплащането е толкова фрапантен, че може да срине всичко, което е постигнато с реформата в администрацията до момента.

Правилата на хаоса

За проблема със заплащането вече сигнализираха общините, чийто служители са абсолютно демотивирани да управляват проекти. Съпротива има и в различните ведомства, където също отказват да работят на добра воля, за да спечели някой поръчката. Преди около месец в. „Класа“ сигнализира, че чиновници се отказват да управляват проекти, защото постановлението на МС им реже драстично от парите, които те получават за положения труд. Проблемът е толкова сериозен, че се наложи работна група да осмисля отново решенията. Обещанието беше, че въпросът ще се реши преди великденските празници. Наближава Гергьовден, а все още няма официално съобщение какво е решено.
При всички положения обаче , ако не се намери правилният изход от ситуацията, прогнозите са, че в България, където има две държави с две столици, нищо няма да е такова, каквото би трябвало да бъде.