Разгорещен дебат се води в Европа за това, дали икономиите, или ръстът представляват по-добра стратегия за превъзмогване на кризата със суверенния дълг на континента, пише Пол Тейлър. Но въпросът не е толкова прост. Докато еврозоната се движи по ръба на повторна рецесия, битката, започнала в академичните издания, блогове и финансовите медии, стигна до парламентарните трибуни във Франция, Гърция и скоро ще завземе и най-голямата икономика в ЕС – Германия.
„Европа не може да съкращава и да расте“, заявиха Сони Капур, директор на анализаторския център Re-Define, и Петер Бофингер, член на Германския съвет на икономическите съветници, в статия, преди лидерите на Европейския съюз да приемат пакта за бюджетна дисциплина миналия месец. „ЕС се нуждае от пакт за ръста, а не от фискален пакт. Пътят към измъкване от кризата е чрез бързи действия по отношение на данъците и заетостта. Поддръжниците на тезата за ръста смятат, че синхронизираните мерки за икономии в Европа само ще утежнят икономическия спад, ще увеличат безработните и ще направят по-трудно за задлъжнелите държави да съкратят дефицитите си и да възстановят пазарното доверие. Съкратените държавни разходи намаляват заетостта в публичния сектор и свиват търсенето, намаляват потребителските разходи и инвестициите и рискуват да вкарат икономиката в унищожителен порочен кръг. „Въпросът е дали правителствата трябва да смекчат усилията си за намаляване на дефицитите сега, когато световната икономика все още е слаба, а доверието в политиката не е даденост“, заяви икономистът Джанкарло Корсети в дебат в сайта VoxEU.

Различията между лагерите

Поддръжниците на тезата за икономиите твърдят, че съкращаването на разходите е жизненоважно, за да бъдат публичните финанси устойчиви, да се изгради доверие у инвеститорите и да се създадат условия за здравословен ръст, който да се базира на повече кредити или на балони в сектора на недвижимите имоти. „Би било много лесно да се загуби доверието, изградено чрез фискална консолидация“, заяви висш политик от ЕС, пожелал да запази анонимност. И двете страни в спора са съгласни, че структурните икономически реформи за стимулиране на потенциален ръст чрез премахване на бариерите пред единния европейски пазар и чрез по-гъвкави закони на труда може да помогнат в средносрочен план. Двата лагера се различават най-вече по отношение на темпа на намаляване на задлъжнялостта. Поддръжниците на ръста представляват група американски икономисти като бившия министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс, Нобеловия лауреат Пол Кругман, академика Брад ДеЛонг и кандидата на социалистите за президент на Франция Франсоа Оланд. Поддръжниците на рестрикциите са водени от германския канцлер Ангела Меркел и включват Европейската централна банка и Европейската комисия.
И докато силно задлъжнели държави, подпомогнати от спасителни фондове, като Гърция и Португалия не могат да избегнат строгите икономически мерки, Самърс и ДеЛонг казват, че краткосрочните съкращения в разходите в други държави могат да влошат дългосрочните фискални позиции. „Ако не смятаме, че дългосрочните реални разходи по заеми за Западна Европа като цяло ще бъдат повече от 5% на година, съкращенията на разходите сега с цел намаляване на дефицита по-скоро ще подкопаят, отколкото да подкрепят цялостната фискална ситуация“, заяви ДеЛонг.

Прекалено големи заеми

Американецът Дейвид Хейл, управляващ базирана в Чикаго консултантска фирма, коментира, че европейските страни трябва да намаляват дефицитите си постепенно, за по-дълъг период от време от този, определен от Европейската комисия. „Това, което европейците правят в момента, е да потискат приходите, което означава, че те нямат да постигнат фискалните си цели“, каза той за Ройтерс. Германия настоя за договор, налагащ полуавтоматични глоби на страните от еврозоната, които не постигнат поставените им цели за намаляване на дефицита, защото Меркел и някои други бяха решени да не допуснат повторна поява на това, което те виждат като причини за дълговата криза в паричното обединение.
Според Германия периферни правителства от еврозоната и потребители са взели прекалено големи заеми, които са неспособни да изплатят и така обремениха държавата, банките и домакинствата с неизплатими дългове, когато икономическият ръст смени посоката си. Европейската комисия и МВФ посъветваха страните да постигат най-голяма част от намаляване на дефицита си чрез съкращаване на разходите, а не чрез повишаване на данъците. И двете институции биха желали Германия в частност, която има нисък бюджетен дефицит и умерен растеж, да подпомогне вътрешното търсене, за да стимулира европейската икономика. Но Берлин е предпазлив и не е ясно дали германските потребители в действителност ще похарчат, вместо да спестят вдигнатите си заплати, надвишаващи процента на инфлацията, които ще получат през тази година.
В Германия Ангела Меркел трябва да защити идеологията си за съкращаване на дефицита в ключови регионални избори следващия месец в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където социалдемократите поставят подкрепата на растежа пред икономиите. Във Франция Франсоа Оланд, фаворитът в проучванията на общественото мнение, заяви, че ще се фокусира по-скоро върху съживяване на растежа, отколкото върху съкращаване на разходите. „Вероятността дългът да бъде намален зависи първо и най-вече от икономическото възстановяване“, каза той миналия месец.
Много икономисти коментират, че проблемът не е в това, че той се стреми към увеличаване на растежа, а в начина, по който иска да го направи. Оланд планира да съкрати дефицита най-вече чрез вдигане на данъците за заможните, приходите от инвестиции и банките, като в същото време създаде стотици хиляди субсидирани работни места за младите. И това в страна, в която публичните разходи вече са равни на 55% от БВП, а данъчната тежест е една от най-високите в Европа. Дори и тези, които искат Европа да намали дефицитите си с по-бавен темп, смятат, че Франция трябва да предприеме още мерки за ограничаване на ролята на държавата.