Близо една трета от интервюираните са на мнение, че привличането на хора от други държави в страната ни може да подпомогне за решаването на демографската ни криза (особено в селата) и кризата с липса на работна ръка Година и половина след влизането на страната ни в ЕС, в специално социологическо проучване по поръчка на в. „Класа“, ББСС „Галъп интернешънъл“ провери какви са нагласите на българите към чужденците. Данните потвърждават общоприетото мнение – ние все още сме отворен към чужденците народ и с малки изключения смятаме, че чужденците по-скоро ни помагат (и биха ни помагали и в бъдеще), отколкото ни вредят. Дори ако някои от тях се заселят у нас. Контактите на българите не са се изменили количествено спрямо 2006 година. Както и преди две години, около 17% от българите познават чужденци. Около 6-7 % от българите пък имат съседи или колеги чужденци. Промяна за тези две години има, качествена, по показателя „Имате ли близък приятел чужденец” – с около 4 % са се увеличили хората, приятели с чужденци. Най-отворени към приятелството с чужденци, логично, са хората с висше образование, студентите (в резултат на масовата напоследък практика на студентските бригади) и особено групата на т.нар. модерни хора – хората, които знаят чужди езици, пътуват и редовно използват интернет. Близо една трета от модерните хора у нас имат близки приятели чужденци. Имайки предвид, че броят хора, знаещи чужди езици, е в тенденция на увеличаване, също както и навлизането на интернет във всекидневието на българите, можем да очакваме стабилно увеличение на контактите и приятелствата с чужденци. При това положение на реално отваряне на страната към чужбина като цяло ксенофобските нагласи засега са сведени до минимум. Около 14% (без промяна спрямо 2006) са смятащите, че чужденците по принцип са заплаха за националната сигурност в България. Като единствена и най-голяма заплаха за националната сигурност на страната ни българите категорично виждат ислямските фундаменталисти – близо половината българи се страхуват именно от тях. Антиислямистките настроения леко са се увеличили спрямо 2006 година. Китайските ресторанти и магазинчетата за дюнер са много добре приети сред българите, но дали напливът от китайци, араби и турци не е твърде голям за скромните размери на нашата страна. Едва около 15% от българите смятат,че в страната ни има твърде много чужденци, т.е. чужденците продължават да са добре дошли в България. Нещо повече, близо една трета са на мнение, че привличането на чужденци в страната ни може да подпомогне за решаването на демографската ни криза (особено в селата) и кризата с липса на работна ръка – т.е. в лицето на чужденците българите виждат все още не заплаха, а дори перспектива за решаване на някои от сериозните проблеми пред страната ни. В контекста на тези положителни настроения към чужденците (с малки изключения като ислямските фундаменталисти), националистическите и ксенофобски говорения и послания, стигат до много малки, изолирани, да не кажем маргинални групи от обществото и нямат ресурса да добият популярност на по-масово ниво. Очаквайте продължение на темата за отношението на българите към специфични групи чужденци във в. „Класа“. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.