Дойде време данъкът „Робин Худ“ да отстъпи място на налога върху финансовите операции (FAT) и този върху горещите пари, пише Хюго Диксън. Планът на Европейския съюз (ЕС) да обложи финансовите транзакции с такса, известна като „Робин Худ“, умира. Това е хубаво. Идеята беше възприета от движението „Окупирай“, както и от светила като Бил Гейтс, но никога не е имала смисъл в икономически план. Нововъведението нямаше да се справи с нито една от причините за кризата, като например твърде огромното подпомагане на финансовия сектор и силната зависимост от горещи пари. То просто щеше да изгони бизнеса извън граница. Великобритания винаги се е противопоставяла на данъка, което означава, че нямаше никакъв шанс той да бъде приет от ЕС като цяло. Сега Холандия също се обяви против него, така че той не може да се приложи дори за еврозоната. След като германският финансов министър заяви, че „най-малката възможна единица“ за облагане с данък е паричното обединение, въпрос на време е законът „Робин Худ“ да бъде погребан.

Три специфични мерки

Финансовите министри от ЕС ще обсъдят алтернативни начини за облагане по-късно тази седмица в Копенхаген. Задължителните цели са да се ограничи поемането на рискове и да се премахнат изкривяванията, които популяризират една форма на икономическа активност пред друга. В тази посока има три специфични мерки, които Европа и останалият свят би следвало да приложат. Първата е въвеждането на данък „горещи пари“ за банките. Подобен налог ще се прилага за банковото кредитиране от централни трезори. В идеалния случай краткосрочните пари на едро ще трябва да подлежат на особено висок данък, защото именно твърде голямата зависимост от подобно лесно финансиране беше една от основните причини за срива на институции от Royal Bank of Scotland до Lehman Brothers. Таксата върху горещите пари ще насърчи банките да набират дългосрочен ресурс или да привличат сравнително стабилни депозити на дребно. Освен това промяната ще означава, че ако правителствата наистина трябва да спасяват кредитори в бъдеще, индустрията ще е платила предварително за съдействието. До този момент 11 от общо 27-те членки на ЕС, сред които Германия, Великобритания и Франция, са въвели подобен данък, сочат данни на KMPG. Останалите държави трябва да ги последват. Същото важи за САЩ, които обмислят наречената от администрацията на Обама „такса отговорност за финансовата криза“. Въпреки че нищо няма да се случи преди президентските избори, данъкът върху горещите пари може да се окаже един от начините, чрез които Вашингтон най-накрая да съкрати дефицита си.
Второ, държавите трябва да премахнат преференциалното отношение на данъчната система към дълга. В повечето страни компаниите могат да извадят лихвените плащания от печалбите си, преди да платят корпоративния налог. Това ги насърчава да използват прекалено много заемен финансов ресурс. Освен това влияе на цялата икономика, а не само на банковия сектор. Кредиторите обаче са изложени на двойно по-голям риск. Те не само имат стимул да се възползват сами от тактиката на ливъриджа, но и периодично се излагат на свръхзадлъжнели клиенти, особено на строителни предприемачи и фирми за изкупувания.
Трето, финансовите услуги не бива повече да бъдат освобождавани от данък върху добавената стойност. ДДС е потребителски налог, който се прилага на всяко ниво от продуктовата верига. Компаниите прибавят ДДС към продаваните от тях продукти, но получават отстъпка за купуваните. Това означава, че само крайният потребител е обременен. В ЕС и други юрисдикции обаче банките нито налагат ДДС за услугите, които извършват за клиентите си, нито им се връща взетият с ДДС по покупките.
Тази аномалия предизвиква няколко нередности. Крайните потребители плащат по-малки такси за финансовите услуги, в резултат на което ги използват прекалено много. При бизнес клиентите е точно обратното. Те плащат по-големи такси, тъй като няма наложен ДДС, който да им се възстанови. Междувременно кредиторите имат стимул сами да извършват дейности, които биха били по-ефикасно осъществени от други компании, защото не могат да си върнат данъка в плащанията по аутсорсинга.
Освобождаването от ДДС може би ощетява правителството с пари. Няма конкретни изчисления, но проектът Mirrlees Review даде миналата година приблизителната оценка за Великобритания от 10 млрд. паунда загубени приходи на година.

Златна възможност

Предвид всички тези проблеми може би изглежда лудост, че финансовите услуги са освободени от ДДС, но за това си има причина. Банките не взимат такси за повечето от услугите си. Вместо това те трупат по-голямата част от приходите си от спреда между лихвите по заемите и влоговете. Разпределянето на този спред между отделните клиенти, така че всяка сметка да бъде обложена с ДДС, е доста сложна задача.
Като цяло има две решения. Едното е да се отработят техническите затруднения. Другото е да се въведе данък върху финансовата дейност, познат като FAT данък. Това е приложимо към печалбите на банката и заплащането, което дава на служителите си, като сумата от това е обложена с ДДС под друго име.
FAT данъкът има потенциал да стане популистки не само поради името си. Все пак в сегашните условия кой би се противопоставил на облагането с данъците на банковите плащания и печалби? Въпреки това един недостатък трябва да се доизкусури, за да стане FAT данъкът идеален. Трябва да намерим начин да дадем на бизнес клиентите заем по FAT данъка.
Не можем да скрием факта, че ще се окаже сложно да подобрим начина, по който банките са облагани с данъци. Но имайки предвид щетите, които нанесоха по време на кризата, фактът, че секторът е пощаден от данъци, и начинът, по който настоящата система нарушава икономическата активност, усилието наистина си струва. Наближаващото премахване на данъка „Робин Худ“ ни дава златна възможност да го сторим.