Икономиите не действат в Европа. Гърция се срива, италианското и испанското производство намаляват и дори ръстът на Германия и Великобритания се понижава. Освен преките икономически разходи тези мерки за „икономии“ дори не запълват бързо дупките в бюджета. С понижаването на доходите данъчните приходи също намаляват и става по-трудно да се съкратят разходите. На хоризонта е надвиснала низходяща спирала.
Тези събития послужиха като важни уроци за САЩ. Американското правителство не може винаги да отпуска кредити и да харчи по 10% от брутния си вътрешен продукт всяка година, докато го грози фиаско със задължителните социални и здравни разходи. Рано или късно американците също ще трябва да поправят финансите си. Опитът на Европа е предупреждение, че рестрикциите – програма от строги бюджетни съкращения и дори по-високи данъци, но която отлага „структурните реформи“ за по-добри дни, са опасни. Защо икономиите пораждат подобни икономически проблеми? Какво друго трябва да направим? Липсата на „стимули“ е проблемът, смятат кейнсианците, чиито символи са вестник „Ню Йорк таймс“ и журналистът му Пол Кругман, който води кампания по този въпрос. Те твърдят, че понижението на производството в Европа е пряко следствие от по-ниските държавни разходи. И това е така – 50% от БВП, изразходвани от правителството, просто не са достатъчни, за да поддържат икономиката във форма. Европа и САЩ просто трябва да харчат повече. И то много повече.

Германските ограничения

Откъде ще дойдат средствата? Гърция, Испания и Италия просто не могат да вземат повече кредити. Според кейнсианците германците трябва да платят, но дори те си имат ограничения. САЩ все още имат възможност да се кредитират при невероятно ниски лихви. Не трябва да забравяме обаче, че Гърция също можеше да заема евтино чак до момента, когато практически бе изолирана от дълговите пазари. Няма кой да спаси САЩ, когато настъпи техният ред. Тогава какво трябва да правят? Традиционният отговор на кейнсианците в случая с Европа беше „ориентирайте се към парични стимули“. Преднамерено създайте инфлация и след това обезценете валутата. Причинете разпад на еврозоната, така че южноевропейските държави да поемат с още по-големи крачки в тази посока. Напоследък кейнсианците лансират дори по-дръзки идеи: дефицитите сами се изплащат. „Има убедителни доказателства, че по-големите разходи в момента могат да подобрят дългосрочната фискална картина“, писа Пол Кругман. Федералните приходи на САЩ са под 20% от БВП. Ако е вярно, че дефицитите се изплащат сами, то тогава разход за 1$ трябва да създаде производство от над $5. Икономистите спореха дали „множителят“ е повече или по-малко от едно, но пет надминава всякакви изчисления.
През 80-те години кейнсианците се присмиваха на „поддръжниците на икономиката на предлагането“, които изповядваха подобни идеи за смъкването на данъците. Но поне тези съкращения имаха стимули на своя страна, докато днешните фискални разходи не биха имали допълнителна подкрепа. Обяснението на проблема с липсата на стимули е интересно с това, което пропуска. Дали за Гърция е без значение, че е на стотното място в класацията на Световната банка на страните с най-благоприятна бизнес среда зад Йемен? В подредбата за „започване на бизнес“ тя е на 135-о място, а при „защитата на инвеститорите“ заема 155-а позиция. Маловажно ли е, че професии като шофьор на камион за доставки до аптеките все още се защитават яростно, че предприятията не могат да уволняват хора, че дори не можеш да получиш шофьорска книжка, без да платиш подкуп? Маловажно ли е, че, както меко се изрази Международният валутен фонд в последния си доклад за Гърция, „програмата за структурни реформи в пазарите на труда, продуктите и услугите няма напредък“?

Гръцките данъци

Не е ли от значение това, че Гърция има сложна комбинация от индивидуален, корпоративен и социален данък? Истина е, че гърците са известни с укриването на данъци, но бизнесите, които трябва да действат извън закона, за да ги избегнат, са много по-неефективни.
Парите отлитат от Гърция, Италия и Испания. Дали приказките за излизане от еврозоната, последвани от девалвацията, инфлацията (МВФ предвижда 35% в Гърция, ако напусне) и контролът на капитала имат нещо общо с липсата на инвестиции?
Кейнсианците настояват за девалвация, за да засилят конкурентоспособността. Според МВФ възнагражденията на гърците в действителност са спаднали с около 10 до 12%. И все пак това не повишава инвестирането и производството. Вътрешното търсене не е от значение – смисълът Гърция да е в еврозоната е в това, че стига да остане в нея, страната може да изнася в Германия. Но това не се случва. Това не е никаква загадка. По-ниските възнаграждения няма да ви заставят да инвестирате в Гърция, при положение че ще бъдете подложени на регулаторната неразбория и се изложите на заплахата от данъчно облагане на богатството, собствеността и бизнеса ви, изземане на валута и капиталов контрол, та дори и национализиране.
В заключение, не е ли възможно голяма част от исканията на Европа за строги икономически мерки да са свързани с посяването на семената на „доставяне“, а не на „търсене“, на „микроикономика“, а не „макроикономика“ в икономическата градина, а не с търсенето просто на подпомагане? Не е ли вероятно и други фактори, освен просто спадът в правителствените разходи, да са от значение за дълговата криза?
Това прозрение предполага различна стратегия. Нека я наречем „Растеж сега.“ Забравете за „стимулирането“. Харчете само за това, което ви е наистина необходимо. Без да се страхуваме от рецесия, можем лесно да спрем субсидиите за селското стопанство, електрическите коли или изграждането на пътища и мостове за никъде в момента.
Вместо да облагаме „богатите“ с по-високи данъци, карайки ги да ги укриват, да напускат страната или бизнеса, нека променим данъчния кодекс, както всяка комисия би ни препоръчала. Да намалим тавана на данъците, но да сложим край на неясното положение. Нека да премахнем в Европа страха от конфискация на богатството, изгонване от еврозоната и девалвация на валутата, които отдалечават спестяванията и инвестициите от южните страни. Но най-вече да премахнем разпростиращия се контрол и (нарастващото) пряко правителствено управление в икономиката.