На мен ми се струва малко вероятно развитието на териториален спор за границата между България и Румъния. Да не забравяме, че вече сме в ХХІ век, а двете държави членуват в два много сериозни съюза – Европейския и НАТО. Най-вероятно става дума за нещо, от което няма да излезе дори медийна сензация, а балкански фойерверк.
Взаимоотношенията между България и Румъния са с голяма предистория, в която има и доста сериозни амплитуди. От една страна, надали е нужно да се напомня, че през ХІХ век една голяма част от българската революционна емиграция е живяла в Румъния; че братята Евлоги и Христо Георгиеви са благодетели не само на българския, но и на румънския народ; че Румъния е втората по численост военна сила, която участва в Руско-турската освободителна война, а нейната армия освобождава всички селища по нашия дунавски бряг – от Видин до Никопол.
На другия полюс – Румъния е основната причина България да бъде така жестоко съкрушена във втората Балканска война - поне според мен. Тогава румънската армия стига чак до София, като по пътя си извършва и доста безчинства.
Известно е, че Берлинският договор от 1878 г. дава на Румъния Северна Добруджа като компенсация за това, че Русия получава Бесарабия. През 1940 г. се сключва т. нар. Крайовска спогодба, съгласно която Румъния връща на България Южна Добруджа и се прави обмен на населението от Северна и Южна Добруджа.
Това са историческите маркери, променяли границите между двете страни. Що се касае до това, дали има румънско малцинство у нас, коректно е да се каже, че по поречието на Дунав има власи и през годините те бяха единственото малцинство в България, което се българееше. Теоретично обаче всички малцинства, независимо дали по конституция се наричат така, са своеобразна бомба със закъснител. Образно казано, от мостовете могат да станат пропасти и обратно. И затова аз мисля, че по принцип малцинствата във всички страни се ухажват, защото са потенциален източник на проблеми.