Спорът между Румъния и България за черноморския шелф се води отдавна, но сега получава гласност. Спорим за шелфа още от времето на социализма.
От анадолския бряг на Турция, ако прокараш 200 мили, навлизаш в наши икономически зони и ще стигнеш някъде до Бургас. Имахме подобен проблем с Турция за шелфа на Резовска река, но мисля, че там постигнахме споразумение. Знам, че с Румъния има проблеми и те не са изчистени. Доколкото ми е известно, там сега румънците дупчат за природен газ и са намерили много газ. Ние също намерихме газ около Галата. Мисля, че и около Шабла също са открили газ. Затова всеки квадратен километър е ценен, тъй като точно там може да има находища в големи, промишлени количества.
Актуален е спорът, но няма да водим война. Ще седнем и ще преговаряме. Срамота е две европейски държави да не могат да намерят компромисно решение, защото такова винаги се намира. За 66 години животът ме научи, че и най-лошият мир е по-добър от най-добре спечелената война. Двете страни могат да седнат, да мерят, да се види къде се засичат точките. Обикновено така се постига споразумение, когато взаимно се припокриват линиите, теглени от някой морски нос на 200 км навътре.
17 квадратни километра не са нищо, ако има само калкан, но ако има природен газ, са нещо. Ние имаме газ на Галата, на Калиакра. 10-15 на сто от потреблението си го задоволяваме от тези две находища, както наскоро посочи Трайчо Трайков. След като газ има на Шабла, а Шабла е на една крачка от границата, тези 17 квадратни километра не са без значение. В тази ситуация би трябвало да се борим за националните си интереси, да се борим за всичките 17 километра и накрая да постигнем споразумение.