РИА „Новости“ Какво би попречило на лидера на една уважаваща себе си държава да пристигне в Пекин за откриването на олимпиадата в петък вечерта? Явно можем да говорим за три фактора. Импийчмънт, природен катаклизъм или днешното специално състояние на умовете в обществото (то също спада може би към природните бедствия - хората не харесват Китай, особено в политически план). Но китайската дипломация някак си е успяла да създаде впечатлението за велико светско събитие, което "не е за изпускане". По-точно става дума за най- престижната дипломатическа проява на най-високо ниво в света през последните години. Стига да си припомним неотдавнашните опити да се загаси олимпийската факла на европейска територия; стига да си припомним какво стана през 1980 г. - опитите за бойкот на Олимпийските игри в Съветския съюз, и виждаме, че Китай не само успя да постигне нещо, което СССР не можа, а и много повече. Тук вече не говорим за спорт. Това е глобална политика. В Пекин се събират общо 205 отбора (и 16 хиляди спортисти). Твърде любопитно с оглед на факта, че в света има общо 191 държави според списъка на членуващите в ООН. И щом стана дума за бойкот, нека посочим, че това са най-силните, най-представителните игри през цялата олимпийска история. Междувременно обаче на летището в Пекин, чиято сграда наподобява люспестите гърбове на няколко грамадни дракона, ще кацнат с ВИП полети 110 самолета - там се очаква да пристигнат 80 държавни глави. Сред тях ще бъдат не само Джордж Буш, Владимир Путин, Шимон Перес или Нурсултан Назарбаев - в списъка на гостите виждаме също принцеса Ана от Великобритания, великия херцог на Люксембург Анри, наследника на датския престол Фредерик, катарския престолонаследник шейх Тамим. И една невисока на ръст персона като Хенри Кисинджър, планирал в средата на 70-те взаимното признаване на САЩ и комунистически Китай. Чуват се множество слухове около този ВИП десант, по-специално за това кой каква охрана ще има. 600 бодигардове от САЩ - това е нещо разбираемо и познато. Далеч по-интересно изглеждат обаче трите екипа елитни охранители от Китай, общо не повече от 100 души. Подбирани били заради специалните им умения, каквито не можел и да сънува дори Джаки Чан. Има и слухове, че китайската армия щяла да разположи из улиците на Пекин специални войски - военни от женски пол и с приятна външност, при това доста компетентни в изпълнението на задачите. Но това са вече непотвърдени данни. Как ще изглежда бъдещият свят? Естествено, причина за това лидерско поклонничество в Пекин до голяма степен е президентът на САЩ Джордж Буш. Китай все пак още не е станал първата икономика и първата държава в света - трябва да потрае още малко, а засега номер едно са САЩ и щом се вземат решения, погледите се обръщат към Америка. Буш никога не е давал основания за сериозни съмнения дали смята да дойде в Пекин. В сряда той бе на посещение в Сеул, столицата на Южна Корея, и на официалния банкет там яде два вида говеждо - южнокорейско и американско. Не друго, а говеждо, защото южнокорейското общество, изтерзано вече от промените в Азия и в света, концентрира целия си антиамериканизъм и цялото недоволство от "проамериканския" президент Лий Мюн-бак върху темата за вноса на американско месо, разрешен от държавния глава. Всъщност реалните причини за нервната реакция в страната са други. Как ще изглежда бъдещият свят, в който САЩ и Китай известно време ще са равни партньори, а после нещата ще се усложнят още повече? Какво да правят в един такъв свят Южна Корея, Япония и другите страни? Как да се приспособят към новата си, не толкова значителна роля? А какво да правят европейците, които почти принудиха някои свои държавни лидери да не идват в Пекин, за да получат китайците урок по европейски ценности? Какво излиза в крайна сметка - кой на кого е дал урок и какъв точно? И как да действа занапред Европа, за да не се превърне в един маргинален регион от тази планета? Контактите между 80-те ВИП персони в Пекин надали ще прераснат в пълноценна международна среща, където да бъдат обсъдени всички тези все по-злободневни въпроси. Наистина мнозина ще се срещнат с мнозина други и все нещо ще обсъдят. И все пак основното ще бъде един показен ефект, към който безспорно се стремят китайските лидери. А именно ефектът, създаден от предстоящите "олимпийски игри на високо равнище със специфични черти" - цитираме изявлението на китайския лидер Ху Цзинтао в понеделник, един вид равносметка преди откриването на Игрите. "Надяваме се също чрез Игрите да покажем искреното желание на китайския народ (...) да бъде заедно с останалия свят в изграждането на едно блестящо бъдеще", добави президентът Ху. Общо взето, можеше и да не го казва, защото ефектът при всяко положение ще е точно такъв. Както ефектът от самата олимпиада, така и от несравнимото умение на китайците грижовно и прецизно да подготвят подобни прояви.