Аз подкрепям всички неща, които работят успешно, и не чак толкова нещата, които всъщност представляват една красива мечта.
Много хора казват, че трябва да се създаде една система, която трябва да позволи на държавите да преследват собствения си интерес и ако тази система е добре организирана, тогава всички биха спечелили. Всъщност на първо място такава система беше създадена под формата на вътрешния пазар, всеки печели позитиви от отварянето на границите, от въвеждането на общи правила, от свободното движение на стоки и услуги и това стимулира икономическото развитие. Отварянето обаче оказа голямо въздействие от гледна точка на вътрешния пазар.
Това се промени с два големи проекта, които започнаха през 90-те години. И двата проекта бяха изпълнени без голямо участие на обществата. Но пък, когато се замислиха, жителите на много държави си дадоха сметка, че тези два проекта не работят по начина, по който ни ги рекламираха.
Комисар Георгиева говори за солидарността, която върви ръка за ръка с отговорността.
България е научила по трудния начин какво означава по-стриктната финансова политика, така че за България няма какво да се тревожим, но за гърците тези изисквания идват като изненада днес, тъй като те не са вложили усилия да работят в тази насока.
Затова, когато самият аз се замисля за бъдещето, което стои пред нас, комисар Георгиева говори много оптимистично за единна Европа и за допълнителна интеграция. Аз също се надявам, че това ще се случи, но нямаме никакви гаранции, че нещата ще стоят по този начин. Защото единна Европа с по-голяма солидарност и по-голяма интеграция може да се случи единствено ако държавите членки си напишат домашното.

Из вчерашния публичен дебат в НС “Европа на солидарността и/или Европа на егоизма?“