Евентуалното взимане на заем за погасяването на плащанията по външния дълг няма да създаде ликвидна криза у нас, дори напротив - кредитът има за цел да предотврати подобен проблем. Очевидно е, че последните години правителството пускаше емисии вътрешен дълг, насочен към българските банки, и издаваше книжа по нашето законодателство, които не са особено привлекателни за международните инвеститори. Кабинетът можеше да действа по този начин защото книжата, който издаваше, бяха много малко на фона на банковия сектор. Ако обаче трябва да се направи по-голяма емисия, няма да има особено голям избор и ще се наложи да се прибегне до външен дълг, което ще доведе до нови еврооблигации. Няма кой знае колко възможности за маневри, освен ако не възнамеряват целият Сребърен фонд да бъде похарчен за тази цел. Ако сметнем падежите по дълга и текущия дефицит, който се очаква през тази и следващата година, ще се стигне до по-сериозна емисия нов дълг. Тази тема с колегите я говорим поне от две години и всъщност трайна политика на бюджетни дефицити не може да се поддържа, освен ако не се емитира нова емисия дълг. Колкото повече имитираме нов дълг, толкова повече сигнали ще даваме, че не можем да се оправим със ситуацията. Евентуално споразумение с МВФ не е вариант. Ако погледнем кои страни са взели заем от фонда, ще видим, че всички те са в тежко положение, имат проблемен финансов сектор и са с полуфалирали правителства. Когато МВФ дава заем, той наистина може в даден момент да бъде с по-ниска лихва, но всички останали няма да дават средства на страната с ниска лихва. Няма държава, която е получила заем от фонда, която да може да се финансира с лихви, сравними например с тези, които в момента страната ни получава. Краткосрочният вариант за България е да емитира нови еврооблигации, а в средносрочен план има нужда от балансиране на бюджета. Освен това по-активната приватизация ще възстанови фискалния резерв.