В. "Гардиън" Оповестените тази седмица настъпателни планове на Русия да създаде шест бойни летателни групи, базирани на самолетоносачи, и да обнови ядрения си подводен флот са част от тревожна тенденция. Те са ново доказателство, че военното възраждане на Москва, подето от Владимир Путин и продължено от приемника му Дмитрий Медведев, може с времето да създаде нежелани предизвикателства за европейците, решени да вярват, че дните на конфронтацията изток-запад са отминали. Паралелните руски предложения за нови европейски структури в сигурността, които на теория могат да изместят НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, са политическа фасада на набиращата скорост амбиция на Москва. Физическият натиск върху непривилегировани съседи като стремящата се към членство в НАТО Грузия и отцепилите се от СССР балтийски страни Естония, Латвия и Литва напомня, че "мечката се е завърнала" или поне си мисли, че е. Русия изпробва нова междуконтинентална ракета - „Булава-М“, известна с предполагаемата си способност да пробие всеки отбранителен противоракетен щит. Подтекстът, изпратен от Москва до Джордж Буш и неговите източноевропейски съюзници, е следният: вземете смешните си прехващачи и да ви няма. Навлизането на четири руски самолета във въздушното пространство на Грузия миналия месец също не е особено деликатен намек. Грузия твърди, че в Кремъл се мъти нов кавказки конфликт. "Натискът идва от много страни", каза дипломат от Балтийския регион. "Има политическа намеса с пари, доставките на петрол и газ се използват като оръжие, има кибервойна, има ги и военните. Те (руснаците) се опитват да ни държат в слаба позиция и в напрежение. Интересно е точно какво искат." Един от отговорите е, че възраждащата се Русия, плаваща безгрижно върху море от петролни приходи, е готова да използва всички средства - от струпване на военна сила и "дрънкане на оръжие" (в региона на Черно море) до дипломатическа блокада (както бе за Косово) и политическо убийство (каквото имаше в Лондон), за да си възвърне статута на свръхсила и лостовете на влияние, които загуби с разпадането на СССР. Никой не предполага връщане към сценариите, създали доста работа на стратезите от НАТО по време на Студената война, когато трябваше да измислят как да предотвратят разпростиране на СССР в Северна Европа. Въпреки това европейски правителства и техните армии изглеждат неподготвени, нежелаещи или разединени, а може би и трите заедно, за това как да отвърнат на този зараждащ се поведенчески модел. Както показа неотдавна срещата на върха на Средиземноморския съюз в Париж, те са съсредоточени повече върху заплахите за сигурността, които идват от юг, отколкото от изток. Прахосване на 200 млрд. евро за отбрана Може би те гледат в грешна посока. Във всеки случай, както твърди Ник Уитни в доклад на Европейския съвет по външните отношения със заглавие "Реактивиране на политиката за сигурност и отбрана на Европа", способността на ЕС да защитава своите граждани срещу заплахи от която и да е посока от света е нищожна. Т. нар. европейска стратегия за сигурност е налице от 2003 г. Но почти нищо не е направено тя да се подобри, казва той. Уитни, бивш директор на Европейската агенция за отбрана, твърди, че "мудността, слабата координация и честото отсъствие на някои страни-членки" е причина за колективния неуспех да се модернизират, оборудват и координират европейски въоръжени сили, които да могат да отговорят на бъдещите предизвикателства и да извършват ефективни международни операции. "Седемдесет процента от сухопътните сили на Европа просто не могат да действат извън националните си граници. Голяма част от 200-те милиарда евро, които Европа харчи за отбрана всяка година, просто се пропиляват" ,твърди той. Независимо дали заплахата е тероризъм, международна контрабанда, неуправляеми потоци от имигранти или хулиганство в руски стил, водещите сили вътре в ЕС трябва да могат да работят в по-тясно сътрудничество, без да бъдат препъвани от по-неохотни или по-малко отговорни страни, смята Уитни. Според него това може да означава изключване на страни като Австрия, Ирландия, Люксембург, Малта, България, Кипър и Гърция, които влагат относително малко пари и човешка сила в отбраната, от изковаването на политиката от по-активно ангажирани сили като Великобритания, Франция и Германия. Според Уитни новият обрат в отношенията между Вашингтон и Париж означава, че са преодолени големи пречки пред по-тясното европейско сътрудничество в отбраната, което по-скоро ще допълва, отколкото ще съперничи на НАТО. Спешно се нуждаем от напредък, каза той и даде за пример решението на ЕС от 1999 г. да се създадат пълноценни "сили за бързо реагиране" с численост 60 000 души. Девет години по-късно тези сили са още изцяло хипотетични. Въпреки тази препоръка и въпреки че френското председателство на ЕС издигна като приоритет сътрудничеството в отбраната и сигурността, изглежда Европа ще продължи да се представя незадоволително и да застрашава гражданите си, още повече че бюджетите за отбрана намаляват, а армии като тази на Великобритания са доста раздути. Освен това Европа ще разочарова онези страни в Африка и другаде, които може би разчитат на водени или подкрепени от ЕС мироопазващи сили и операции за стабилизиране. Недостатъчните отбранителни способности на ЕС отдавна са обект на критики от страна на САЩ. Подобни оплаквания всъщност са благоприятни. Но като се има предвид недотам благоразположената Русия, която за пореден път "кръстосва наоколо", нуждата от съгласувана, организирана, колективна европейска отбрана, която да не разчита и да не се подчинява на Вашингтон, може да се окаже болезнено очевидна.