Рая Атанасова Природозащитниците в България си имат свой черен списък – на унищожените необратимо природни паркове и кътчета от страната. Туризмът си има друг – само че същите наименования фигурират като курорти и комплекси, с две думи – като източник на инвестиции. Протестите в защита на българската природа обаче се оказаха единствените, способни да съберат на едно място - спонтанно и често неформално, млади хора в защита на определена кауза. А всичко започна със „Странджа“ - и ако за провалилата се Република на младостта „Странджа-Сакар“ днес никой не си спомня, то за запазването на природен парк „Странджа“ очевидно тепърва ще се говори, пише и агитира. Още миналото лято тръгнаха шествията и митингите в защита на парка, когато през юли парламентът обсъждаше на второ четене промените в Закона за защитените територии. Оттогава датира и онази смешна случка, при която ГДБОП привика блогъра Мишел да подпише предупредителен протокол, че няма да пише за предстоящи протести за „Странджа“, понеже така „подтиквал към незаконни действия“ (?!!) Та покрай „Странджа“ се повдигна и въпросът за свободното слово и открито изразяване на мнение. „Странджа“ е първата защитена територия и част от петте процента защитени територии в България. Но очевидно трябва да има щит срещу държавната защита... Защита от държавната защита? Човешките отпечатъци личат най-релефно върху природата. Няма нужда от самолетна снимка – погледнете през Google Earth Черноморското крайбрежие и планините и сравнете със старите пощенски картички от 80-те години на миналия век. Стореното е непоправимо – строи се в национални и природни паркове. Вече година тече кампанията за „Рила“ срещу проекта „Паничище-езерата-връх Кабул“, апетити се насочват отново към национален парк „Пирин“. Заради бизнес интереси в „Централен Балкан“ също се подготвя почвата за мащабно строителство. Въпреки че на имотния пазар излизат за продажба цели комплекси, инвазията на тухлите и бетона продължава. Продават си местните земите и похарчват парите за ...ново строителство и малко екстри у дома. Посегателствата започнаха от защитени местности като Камчийски пясъци и Иракли, след което инвеститорите станаха по-нахални и погледнаха към природни паркове като „Странджа“, а вече и към национални паркове. Нищо не може да спре размаха им, освен...крънча. Защото поне за първото полугодие на 2008 г. данните показват спад на чуждестранните инвестиции, над 2/3 от които се изливат в строителството и имотния пазар. А на Запад, и в Стара Европа този пазар вече взе да се охлажда. Така че, изглежда, ще трябва да разчитаме на глобалната финансова криза да опази – донякъде - природата ни. Темида през септември Причините за бетонните пакети не са само в липсата на ефективна информационна кампания за европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и в липсата на стратегия за околна среда, а в липсата на съвест, спазване на законите и дългосрочно мислене. Вместо да се разясни ефектът от „Натура 2000“ и да се каже, че екологичната мрежа не забранява строителство, макар и не всякакво, екомрежата се превърна в синур, разделителна линия между собствениците на земи и инвеститори, от една страна, и природозащитници – от друга. И роди своите нови герои, за които обаче липсват елинпелиновци, които да опишат баталиите за земите. В този спор държавата публично и гласно не взе страна. Но направи, каквото можа, за да забави зоните по „Натура 2000“ колкото се може повече, да се отворят вратички за застрояване през градоустройствените планове на общините и да се стигне до абсурдите къмпингарите да са по-вредни за Иракли от багерите... А когато някой експерт или чиновник не се впише в пейзажа на нечии интереси, той е принуден да си тръгне. Но влезе ли и съдът в натура(лните) планове – става страшно. Вече за втори път се прави опит да се въздейства върху природен парк „Странджа“ с подкрепата на Темида. Преди година Върховният административен съд на първа инстанция заличи парка след жалба на фирмата-инвеститор „Краш 2000“ и общината. Последвалият силен граждански отзвук спаси временно „Странджа“ и изостри апетитите на инвеститори. Затова и общината подготви нов устройствен план, за да вкара в общи рамки строителните интереси в региона. Сега „Странджа“ отново е на дело, защото след решение на дирекцията за строителен контрол в Бургас инвеститорите обжалват премахването на вече започнатото селище. Какво ли ще бъде решението на съда през септември? Ще чакаме. А дотогава лесовъдите ни да измислят как в бетона да садят палми. Може би в Лас Вегас знаят... *Crash – от англ. трясък