Българската икономика е силно чувствителна към сътресенията на международните пазари в областта на енергията. Тази чувствителност е заради факта, че у нас има сериозни макроикономически дисбаланси. Второто нещо, което не трябва да забравяме, е, че петролът, на практика енергийните ресурси са в дъното на ценовата пирамида. Когато те се изменят, се изменя цялата система на цените в страната, което означава сериозни тенденции за инфлация. Очаквам силен инфлационен натиск върху икономиката. Той вече започна и ние го виждаме. Цените на горивата се увеличават с едно сравнително високо темпо, което е отражение именно на тези международни тенденции. Фючърсните сделки за петрола се сключват на много високи цени. Когато говорехме за граница от 100 долара за барел, смятахме, че тя е непреодолима. А петролът вече се продава по 120 долара за барел. Това означава, че само в рамките на няколко месеца бяха преодолени тези критични стойности и те неминуемо ще се отразят върху българската икономика.

Енергийният пазар не е либерализиран достатъчно

Тя е силно енергоемка и след като се промени цената на петрола, ще последват промени и в цената на природния газ. Още преди това ще бъде качена цената на пропан-бутана, оттам на цената на електроенергията и т.н. Всички енергийни ресурси са скачени съдове. Естествено, след това трябва да очакваме покачване на цената на зърното, тъй като то също е енергоемка култура. Не трябва да забравяме транспорта, защото той влиза в себестойността на почти всяко производство. Транспортът е силно чувствителен към цената на горивата, особено като се отчита и фактът, че в България все още не е либерализиран пазарът на горивата в степента, която е необходима. Оттам нататък, след като транспортът поскъпне, ще поскъпнат всички свързани с него продукти, особено стоките, които всеки ден се разнасят - най-консумираните продукти, като хляба, киселото мляко, прясното мляко и другите хранителни стоки. Не трябва да забравяме, че в основата на земеделието стоят преди всичко също горивата.
И тъй като у нас ценообразуването се диктува в голяма степен от политиката на ЕС, почти 50% от стойността на горивата се образуват от данъчни наслагвания. Това са акцизът, данък добавена стойност, задълженията да се добавят биогорива в дизела. Паралелно с това, разбира се, има и други проблеми, каквито са недостатъчно либерализираният пазар, липсата на достъп на други доставчици до газовите тръби на България, отсъствието на нормални връзки с подпазарите на газ, трудното получаване на лиценз за изграждане на петролни бази. Администрацията също трябва да положи своите усилия, освен, разбира се, генералното усилие, което нито едно от правителствата нямаше желание да направи за постигането на макроикономически баланси, които отговарят на световното развитие. За това нещо обаче се иска електорална смелост. Така че това, което трябва да очакваме, е сериозен инфлационен натиск в следващите няколко месеца, свързан, разбира се, и с едно допълнително натоварване от небалансираните макроикономически съотношения.

Нормата на печалба изтъня през последните години

Илюзия е, че няма да се качат цените и поскъпването ще бъде за сметка на намалената норма на печалбата. В България през последните три години тя толкова изтъня, че единственият шанс оттук да върви икономиката е да се повишат цените. Инфлацията в този случай ще трябва да поеме част от тези удари върху икономиката, което е неминуемо. Защото иначе означава закриване на бизнеса. Закриването на бизнеса е по-опасното явление в страната ни, тъй като ние сме свидетели на рязко намаляване на заетостта в българската икономика. Тя никога не е била под 60 %, каквато е в момента. Все пак безработицата не е толкова опасно явление. Най-опасното явление в българската икономика е липсата на инвестиции и закриването на работни места. Не безработицата. Тя е следствие. В България през последните три години са закрити няколкостотин хиляди работни места. Това е опасното. Няма работни места, на които да се плащат заплати, тези заплати да влизат в потребление, да се консумира, да има данък добавена стойност, който да влиза в бюджета. Това са опасните явления, защото те показват, че дългосрочно страната все още няма да излезе от кризата скоро, тенденцията няма да се обърне. А ако се появят положителни сигнали, те ще рефлектират у нас най-малко с едногодишно закъснение.


Пред радио „Фокус“