Американец, французин и физик си говорят за необичайно горещото време. „Следобед беше два пъти по-топло от сутринта, казва американецът. Температурата се покачи от 40 на 80 градуса.“ Французинът се намесва: “Това е по скалата на Фаренхайт. По Целзий разликата беше шест пъти.“ Физикът казва пренебрежително: „По единствената мерна единица с истинска научна стойност, Келвин, покачването беше някакви си 5%.“
Кой от тях печели спора, пита Едуард Хадас. Всички мерки са точни и времето определено е било по-топло. Но нито едно съотношение (два пъти, шест пъти или 5%) не може да изрази субективното възприятие за покачване в температурата. Усещането за горещина, също като чувството на болка или гняв, не подлежи на прецизно измерване.
Същото важи за индивидуалното дефиниране на просперитета – всяка мерна единица би била произволна и най-вероятно подвеждаща. Вземете например брутния вътрешен продукт (БВП), най-разпространения индекс за икономически прогрес. Той представлява сумата от всички разходи в икономиката, от обувки до лустро за тях и от коли до такси за детски градини. При съпоставка между страни или отделни периоди БВП обикновено се коригира за ефекта на инфлацията, при което се получава ориентир с амбициозния етикет „реален БВП“. Получената мярка се разделя на броя хора в съответната държава и така се стига до „реален БВП на човек от населението“.

Далеч не е съвършен

Той обикновено се измерва в т. нар. постоянни пари (това означава без промяна в стойността на паричната единица за отчитане на инфлация или дефлация). За 2011 г. в САЩ резултатът е $43 149 в долари от 2005 г.
Икономистите признават, че БВП далеч не е съвършен. През 2009 г. френска правителствена комисия предложи той да бъде разширен чрез показатели за разпределението на богатството, качеството на живот и използването на технологии и практики за опазване на околната среда. Индексът за човешкото развитие, който се използва широко от Организацията на обединените нации (ООН), съчетава БВП с продължителността на живота и нивото на образование. Тези промени са добре дошли, но все пак не успяват да коригират най-голямата слабост на БВП – това, което можем да наречем „заблудата за точността“. Значението, което хората влагат в думата просперитет, просто не може да бъде сведено до цифри. Предполагаемо точните мерни единици като цяло по-скоро объркват, отколкото внасят повече яснота. Отхвърлянето им на количественото определение е анатема за повечето икономисти, които се смятат за сериозни учени. То също така противоречи на утилитаризма, любимата философия на икономистите, според която всички решения могат да бъдат сведени до цифрови сравнения. Обърнете внимание на следния пример: реалният БВП на човек от населението в САЩ се е повишил със 103% от 1971 г. насам. Това в основни линии е вярно. Като цяло, американците са значително по-богати отпреди четири десетилетия.

Илюзорни цифри

Подобренията включват 12% увеличение в средната продължителност на живота, смяната на пращящите черно-бели телевизори с елегантните цветни модели и появата на интернет в повече от 70% от домакинствата. Печалбите далеч надхвърлят загубите, например 26% спад в броя магистрални километри на местен жител.
Точната цифра все пак е илюзия. Няма начин да припишем стойност на всяка от печалбите и загубите. Нямаме и причина да предполагаме, че БВП, който включва в себе си инфлацията в цените на определени стоки и услуги, е особено значим показател.
Изследващите удовлетвореността на хората се опитват да се справят с този проблем, като търсят измерим и красноречив начин да отчетат чувствата на хората. Те твърдят, че субективното удовлетворение може да бъде изчислено просто като се помолят хората да определят щастието си по скала от 1 до 5. Този подход създава много проблеми, един от които е, че няма никакъв смисъл в това да кажеш, че щастието се е повишило с 12%.
Емоциите просто не действат по този начин. Джордж може да обича настоящата си приятелка повече от предишната, но само образно можем да обясним, че я обича два пъти повече. По същия начин няма смисъл в това да кажем, че сме два пъти по-щастливи в сравнение с родителите си или 12% по-щастливи отпреди 10 години.
БВП и подобни изчисления могат да са много полезни приблизителни индикатори, особено при бедните страни. Например китайското правителство си е поставило за цел 8% увеличение на годишния реален БВП – подобен темп на разрастване създава работни места, без да обременява допълнително обществото. Властите в Пекин обаче трябва да внимават, защото точността е измамна. Скоро най-подходящата цифра за БВП ще се понижи и когато Китай забогатее достатъчно, никое изчисление на благосъстоянието няма да дава достатъчно добра картина.

Неразумно заключение

Погледнете цифрите на МВФ, според които БВП на човек от населението е бил 27% по-нисък във Франция в сравнение със САЩ през 2011 г. Идеята за точност е смехотворна и крайното заключение, че американците са значително по-заможни от французите, е неразумно. И двете страни са богати и развити, но по различен, несъизмерим начин. Франция има по-евтино здравеопазване, по-дълги отпуски, по-добър градски транспорт и хлебопекарни. САЩ имат по-големи домове и повече коли на човек от населението.
Цифрите са привлекателни дотолкова, че икономистите, политиците и учените имат склонността да се косят за всяка десета от процентния пункт на БВП. Но е лесно да преувеличим значимостта на нарастващите промени в изчисления от този вид. По-добре да спрем да се стремим към прецизност. Или поне да намалим нивото на стремежа си с 92,4%.