Гафове за това, че някой бърка в кацата с мед, има навсякъде по света, а за България това си е правило. Последният пример е с оставката на президента на Германия, последвала след силен медиен натиск. Имаме ясен знак какво е допустимо на политическата сцена и какво – не.
В България след 1989 г. непрекъснато сме свидетели на подобни скандали и като правило те се замазваха и скриваха. Достатъчно е да споменем за приятелските кръгове около едно или друго правителство или за прозвището Мистър 10 процента, лепнато на министър Александър Божков.
Всяко българско управление е съпътствано със съмнения за злоупотреби и корупция и точно затова българите не повтарят избора си.
Управлението на ГЕРБ също не бе пощадено от подобни кризи на доверието. Достатъчно е да споменем случаите с бившия министър на външните работи Румяна Желева, със станалата нарицателно Калина Илиева и така – до скандалите с подалите оставките си д-р Нели Нешева от НЗОК, Виолета Николова от Агенция по вписванията и отстранения шеф на „Напоителни системи“ Георги Харизанов, който се оказа без диплома като съща „калинка“.
Но в крайна сметка в това е и силата на демокрацията – във възможността за публичен контрол.
Налице обаче е и една голяма разлика спрямо предишните правителства. ГЕРБ или по-точно Бойко Борисов много бързо реагират и посочват вратата на подобни хора. Само така си обяснявам все още стабилната подкрепа, която някак си това управление държи в обществото. Лично за мен бе голяма изненада, че управлението успя да запази авторитета си след грандиозния скандал с Калина Илиева. Може би в реакцията на премиера хората виждат форма на диалог с властта, реакция, възстановяваща чувството за справедливост.