Въпросът за застраховането на недвижимо имущество от катастрофични рискове е по-дълбок и трябва да стартира обществен дебат по този въпрос. Застраховането в България трябва да става с помощта на държавата, т.е. да бъде смесено. Има различни практики в ЕС при застраховането на недвижимо имущество от катастрофични рискове като наводнения, земетресения, пожари и др.

Моделът у нас трябва да става с помощта на държавата

Една от практиките е застраховане изцяло частен вид, но има и такива, които се подпомагат от държавата. В България до 1997 година е имало задължително застраховане на всички имоти. Тогава сумите са се събирали чрез данъчните служби. Въпрос на финансова култура е днес тази практика да бъде възстановена. В Италия, Англия моделът е изцяло частен на доброволен принцип, но там има много високо ниво на финансова култура на потребителите. Съществуват и смесени модели, при които има катастрофичен пул, където се събират парите. Това е такъв фонд, в който държавата внася средства, застрахователните компании – също и при настъпване на подобни събития чрез презастрахователната система се изплащат подобни суми при едно земетресение или голямо наводнение, както беше случаят наскоро и в България. Това са значителни суми, които иначе трябва да излязат, ако приемем, че държавата само трябва да компенсира пострадалите лица. Такъв модел има в Испания например. Там се внасят малки суми и държавата участва чрез създаването на пул в застраховането. Друг пример е Швейцария, в която има задължителна застраховка за пожар, почти всички швейцарци имат и застраховки за катастрофични рискове.

При жилище за 60 хил. лв. полица срещу бедствия и аварии е едва 12 лв. годишно

В България трябва да има обществен дебат и да бъде направено проучване, за да се види каква е нагласата от страна на обществото. В момента дори при доброволните застраховки, ако приемем, че един имот на стойност 60 000 лв. е застрахован за пожари, бедствия, аварии и наводнения, застрахователната сума не е чак толкова голяма и е между 3 и 12 лв. Разбира се, хора с пристройки към домовете си няма да бъдат облагодетелствани от защитата на жилището. Ако се въведе една сума, дори в порядъка на горната граница – 12 лв., няма да представлява никакъв проблем за потребителите. И ето тук идва моментът и на нашата култура като потребители на финансови услуги, че ако ние съхраняваме добре своето имущество, би трябвало да сме благоразумни и да сме готови да инвестираме едни такива малки суми в него.
Относно Сребърния фонд, той е създаден, за да гарантира устойчивостта на пенсионната система. Създаден е чрез Закона за Сребърния фонд, като в него се събират средства от приватизация, концесии, съответно от бюджетни излишъци, когато държавата реализира такива. Въпреки това той в никакъв случай не е достатъчен да изплаща изцяло пенсии. Лично за мен средствата от фонда не трябва да бъдат пипани по никакъв начин, защото трябва да бъдат използвани за бъдещите пенсии. КФН обаче не е орган, който регулира ползването или неползването на Сребърния фонд. Той се управлява от специален съвет начело с финансовия министър и той взима решенията.

Харченето на резервите ще доведе до понижаване на рейтинга ни

Относно идеята да бъдат инвестирани в някакви по-доходни, но по-несигурни операции, многократно съм казвал мнението си, че това е доста опасно и не е редно да се случва. Инвестицията на тези средства, било в държавни ценни книжа, било в по-рискови инструменти – имам предвид на фондовата борса – представлява сериозна опасност за загубване на тези средства. Като пример бихме могли да посочим срива на индекса на Българската фондова борса SOFIX, който от 2008 г. досега е намалял с 80%. Още повече че директният резултат от похарчването на тези резерви може да бъде обвързан с намаление на кредитния рейтинг на българската държава, съответно лоши доклади от страна на МВФ и рейтинговите агенции. Това съответно веднага ще доведе до по-висока цена, например на лихвите по кредитите, както по държавния дълг, така и на частните лица, т.е. на всички нас.

* Пред bTV. Заглавията са на редакцията.