Много често в Брюксел, докато работех като еврокомисар, виждах как правителствата обвиняват европейските институции, докато институциите вземаха решения, важни за Европа. Тогава си обещах, че никога няма да съм непочтен спрямо европейските институции. Те са необходими, за да се подобри животът в Италия от икономическа, от социална гледна точка, от гледна точка на развитието на гражданското общество и на бъдещето на нашите синове и дъщери.
В момента Италия е поела по трудния път, който би трябвало да я изведе от кризата. Ангажиментът, който поехме миналото лято на тогавашния премиер Силвио Берлускони, гарантира, че в Италия ще има балансиран бюджет през 2013 г. - с 1-2 години по-рано от другите страни членки. Решението беше трудно, но и моето правителство продължава да бъде ангажирано с тази цел.

Кризата в еврозоната раздели твърде силно европейците

Еврото беше най-смелият проект, свързан с европейската конструкция. Не можем да позволим да се разрушат връзките между европейците, връзките, които правят тази структура толкова здрава. Надявам се, че ще можем да намерим решение на кризата в еврозоната сравнително скоро. Според мен обаче е много важно да съсредоточим усилията си и върху това, да намерим общностен дух – нещо, което е неотменна част от проекта. Кризата в еврозоната създаде твърде много стереотипи, раздели твърде силно европейците. Създаде се разрив между държавите, които са в центъра на ЕС, и онези, които са в периферията. Трябва да преодолеем тези различия. Аз представлявам една държава, която от географска гледна точка се разглежда като периферна държава. Централните държави, най-вече Германия и Франция, бяха в основата на Пакта за стабилност и растеж. Италия също участваше през 2003 г., когато тези държави решиха да упражнят своето влияние върху останалите, за да не се прилага механизмът на санкции и да се наложи изпълнението на правилата. Тук не искам да хвърлям сянка върху репутацията на моите колеги Меркел и Саркози, но беше подкопана надеждността на бюджета. Тези държави бяха основата на бюджетната дисциплина, но тя трябваше да се установи не само в центъра, но и в периферията. Някои държави от периферията, включително и Италия, не бяха достатъчно дисциплинирани от гледна точка на бюджета. Ние всички трябва да поемем нашата отговорност и за нещата, които се случиха в миналото, и най-вече за това, какво ще направим за едно по-добро бъдеще.
Искам да изтъкна ролята на ЕП, особено в приемането на пакета от шест законодателни акта. Това е нещо, което гарантира надеждност от гледна точка на дисциплината. Не смятам, че сега е подходящият момент да отлагаме въпроса с бюджетната дисциплина само защото имаме фискален пакт.
Италия поиска и получи от Европейския съвет икономическият растеж да стане един от основните приоритети, без да променяме мерките, свързани с бюджетната дисциплина.
Мерките, които трябва да вземем по отношение на стабилността, са инструмент, който, ако е добре използван и стъпва на решенията на ЕК и приетите от ЕП текстове, ще допринесе за една по-добре координирана политика за оздравяване на публичните финанси. Инструмент, който същевременно ще даде възможност да се уважат спецификите на отделните държави членки, като всяка държава изпълни своите задължения по посока на стабилността. Трябва да помислим дали начинът, по който прилагаме икономическата си политика, е правилен в областта на инвестициите. Трябва да има златни правила. Дори в германската икономическа политика се смята, че може да има задлъжнялост, но до известна степен

Интеграцията не е за сметка на демокрацията

Само ако много повърхностно гледаме на нещата, можем да смятаме, че интеграцията означава една супердържава. За съжаление доста хора в италианския парламент го мислят. Някои може да смятат, че интеграцията се извършва за сметка на демокрацията. Да не се опитваме отново да откриваме топлата вода, а да се опитаме да усъвършенстваме съществуващите правила и институции. Има възможност да развиваме по-голяма ефективност в нашата работа, да намерим един по-добър механизъм за сработване между различните институции в духа на казаното и завещаното ни от Жан Моне.

Из реч пред Европарламента