Все по-динамична и непредвидима става средата за сигурност на фона на финансовата и икономическа криза, която властва в региона. Затова днес повече от всякога трябва да бъдем адаптивни в отговор на новите предизвикателства пред страната. Едното от тях е новата стратегия за сигурност на Съединените американски щати. Аз имах редица срещи с представители на САЩ и като слушах речите на президента Барак Обама, а още повече и на моя колега Леон Панета, си правя един извод – че фокусът на националната сигурност на САЩ се измества на изток - към Тихия океан, към Китай, към т. нар. широк Близък изток.
Префокусирането на американската стратегия закъсня
Префокусирането на американската стратегия обаче закъсня с 4-5 години. Това беше пропуск на страната с най-мощен военен и икономически потенциал.
От друга страна, в речта на президента Обама и в последвалата реч на Леон Панета се подчертава запазването на Европа като стратегически партньор на Съединените американски щати. А какво правим ние в тази среда?
Ние сме длъжни да гарантираме нашата сигурност и да допринасяме да направим алианса по-силен. Наред с дипломацията и с икономическото ни развитие трябва да осигурим и адекватен отбранителен потенциал. И въпросът е - какво е адекватен отбранителен потенциал?
По-старите мои колеги, генерали от по-старото поколение, знаят и ще кажат - вероятни противници на самата граница, развърнати групировки, прословутото 3 към 1 съотношение на силите, при която една отбранителна операция би имала успех... Трябва ли обаче да продължаваме по същия начин? Трябва ли да считаме, че многохилядна армия в днешния свят, не притежавайки съвременна бойна техника и въоръжение, може да е в състояние сама да реагира на предизвикателствата и на съвременната среда? Категорично не!
Крайностите пречат на рационализма
Днес се наблюдават две концептуални крайности, които пречат на рационалното гледане на ситуацията и на вземане на правилно решение. Първата е, която вече споменах – големи армии, с много танкове, бронетранспортьори – и това да означава по-голяма сигурност. Сигурност срещу кого, сигурност с кого? Това са все въпроси, които са риторични. Аз считам, че такъв подход е изживял времето си. Той може да служи за успокоение на хора с носталгично настроение към времената, когато България беше част от една друга система за отбрана и която беше насочена против две държави от противоположния политико-военен блок.
Днес ни е необходим по-малък потенциал, но за сметка на това модерен и гъвкав, който да може да се справи със съвременните заплахи не само в системата на колективната отбрана на НАТО, но и в системата на колективната сигурност, която осигурява Европейският съюз.
В контекста на оценките, които правим за средата за сигурност, и това, че в бъдеще не ни заплашва мащабна военна агресия на нашите граници, съществува и другата крайна заблуда - на пацифистите - че военните способности вече могат да бъдат само символични. Това е заблуда - не по-малко опасна.
Реализмът в политиката трябва да бъде основното качество, което да притежават днешните държавни мъже, когато вземат решение каква отбрана ни е необходима, каква армия ни е необходима, как трябва тя да се подготвя, какъв състав да има и т.н.
Да се освободим от идеологическите клишета
Затова е крайно време да се освободим от идеологическите клишета, стереотипи, догми. И ако говорим за военен потенциал на НАТО - това са потенциалите на всяка една страна в алианса. И всеки, ползвайки или потребявайки този отбранителен съюз, трябва и да допринася сигурност. И въпросът е - как можем ние тук, със средствата, с които разполага българската държава, да получим онази степен на национална сигурност, която ни е необходима днес и в близкото бъдеще, а не вчера или преди много години.
Като стана въпрос за двете крайности - на носталгиците и пацифистите, не можем да разчитаме на солидарността, ако и останалите ни съюзници започнат да мислят като нас.
Изказването е от научна конференция, проведена в Централен военен клуб - София
Най-четени статии:
-
Председателството на ЕС на Унгария не й дава мандат за…
-
Руските войски се прицелиха в най-важното и най-уязвимото място на…
-
Палестинската групировка „Хамас“ е направила значителни корекции в позицията си…
-
Сунак поздрави Стармър за победата на парламентарните избори …
-
И сам войнът е войн: руски морски пехотинец от 155-та…
-
Епидемия от наркомания: Повече от 1000 военнослужещи от украинските въоръжени…
-
Все повече хора в Германия са загрижени от евентуалната победа…
-
Съпротивата: ВС на РФ нанесоха удари по центъра за подготовка…
-
Руската армия завзе височина близо до центъра на населеното място…
-
Украйна не може да победи във войната с Русия, конфликтът…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Ще имате много…
-
Азис и Галена живеят заедно, докато се скъсват от участия…
-
Елена Снежина е голяма българска драматична актриса. Името е всъщност…
-
Островът на куклите се намира южно от Мексико Сити и…
-
Модният експерт Елизавета Попова изброи най-модерните плажни тенденции за дамите…
-
Тридесетгодишна жена през целия си живот е имала наднормено тегло,…
-
Отсъствието на Кейт Мидълтън от обществения живот породи куп опасения…
-
Преди изборите за губернатор на Токио, една от претендентите за поста…
-
Оказва се обаче, че църквата, която се е появила на…
-
Кафето е една от най-популярните напитки в цял свят. Милиарди…