Проф. Кръстьо Петков Едва ли някой в България се съмнява, че т.нар. реформа в здравеопазването доведе до хаос в системата. Формално тя работи, но всеки участник в нея се оправя както може. Най-засегнати от неуредиците са лекарите и пациентите. Първите съзнателно ги държат с ниски заплати, което отвори вратите на корупцията; вторите са в унизителната ситуация да търсят връзки, за да имат достъп до утвърдени специалисти, да плащат под масата за вече предплатено лечение; да продават имоти заради прескъпи медицински услуги. Качеството на здравните грижи и ефективността на здравното осигуряване у нас са далеч под европейските стандарти. Вместо да се справят с хаоса в съществуващата система, управляващите подготвят нов. Така може да се определи „моделът” за допълнително здравно осигуряване, подготвен от депутати от ДПС и НДСВ, връчен на министър-председателя Сергей Станишев за по-нататъшно придвижване. Премиерът прави необичаен, но верен ход - възлага на консултанти от Световната банка да подготвят експертиза на новия управленски продукт. Резултатът е: унищожителен по своята критика доклад на експертите. Документът се смята за конфиденциален, но вече тръгна по традиционните канали за изтичане на информация. Този път за добро, защото днес единствено медийният дебат е в състояние да спре или отложи неразумните решения на политиците. Проектът Новият „модел” предвижда: - да има междинен период на реформата (2008-2009 г.), през който частните осигурители и националният осигурителен фонд ще предлагат паралелно стандартен основен пакет от услуги; през втория период (от 2010 г.) да се премине към конкурентен избор на осигурител, който ще заплаща 100% от услугите; - частните компании, кандидати за осигурители, да преминат през двойно лицензиране: първият лиценз ще получат още през 2008 г. (!), ако разполагат с 10 милиона лева стартов капитал, разкрият акционерната си структура и имат работеща информационна система; вторият лиценз се дава, след като частният осигурител набере 100 000 членове; - създаване на гаранционен фонд, в който държавата влага 300 милиона лева от преходния остатък в бюджета на НЗОК и още 200 милиона лева от здравноосигурителните вноски за 2008 г. (не е ясно защо не се иска принос в този фонд от частните дружества!); - право на работа в конкурентна среда през втория период да имат застрахователни дружества с 300 000/500 000 здравно осигурени. Оценката Няма спор, че представителите на Световната банка са били шокирани от неразборията в базисната документация и от „оригиналните” идеи на авторите на новия „модел”. Затова изрично посочват, че аргументацията, предоставена им на слайдове, е непълна и неясна, както и че липсва обосновка на новите предложения. Изправени пред трудната задача да гадаят какви са окончателните варианти и какво ще се случи, ако се приложат на практика, външните експерти се застраховат още в увода на оценъчния доклад. Той има за цел: 1. Да придаде структурен вид на хаотичното предложение; 2. Да осигури логическа рамка за системно разглеждане на предложението. Първата и най-важна цел, която си поставят оценителите, е да установят ефективността на новата финансова организация на здравното осигуряване. Това е христоматийно правило в здравната икономика - наука, на която се опират специалистите от Вашингтон. В резюмето към техния анализ четем: „Независимо дали е държавен или частен, купувачът на здравни услуги в България трябва да отказва да плаща за неефективно здравеопазване“. С тази постановка не може да не се съгласим! Но в новия „модел” се предлага точно обратното: искаш - не искаш, длъжен си да плащаш осигуровки и да избереш частен застрахователен фонд (в противен случай ще ти посочат служебно такъв). Въпросът обаче не е само в задължителността на допълнителното осигуряване, а в абсурдното решение цели две години да няма различия в пакетите, предлагани от частните застрахователи и НЗОК? Какъв е смисълът от иновацията тогава? Очевидно се цели да се преразпределят наличните средства: веднъж между НЗОК и новите играчи на здравноосигурителния пазар; втори път между частните застрахователи, успели да се промушат през иглените уши на дирижираното лицензиране. Познайте кой ще има тежката дума при вземане на лицензионните решения! Не е тайна, че зад всеки крупен кандидат за участие в допълнителното здравно осигуряване стои политически лобист. Изглежда, отваря се нова ниша за срастване на бизнеса и властта, което е основен недъг на преходния модел на управление в България. Не друг, а Барозу лично даде такава оценка само преди седмици, апелирайки да се разсече този гордиев възел на олигархичното българско общество. Експертите на Световната банка без съмнение разбират от пазар и конкуренция. На този предмет са ги учили в престижни университети, него практикуват като специалисти в глобална финансова институция. Затова с основание поставят въпроса: защо по изкуствен път ще се създава конкурентна среда с неясни ефекти, като може просто НЗОК да поеме ролята на иновационна институция. Ето пълният текст на тяхното мнение: «Конкурентният модел с множество платци дава ограничена свобода само частни осигурители да обновяват осигурителните продукти (в т.ч. пакетите, мрежите изпълнители и цените). Този модел доказва колко жизнено важно е за частните осигурители да разполагат с такива ограничени свободи, за да се конкурират и така да се отстранят дефицитите на ефективност. Същевременно обаче моделът изисква продължаване на дейността на НЗОК в сегашния й формат. Доколкото НЗОК е принудена да продължава да работи по сегашния модел, винаги ще има място за неефективни изпълнители, изместени от частни осигурители. По силата на предложението, стагниращата НЗОК няма да може да оцелее срещу способни на иновация частни осигурители и неефективните изпълнители окончателно ще изгубят сигурното си прикритие. Защо да се иска от гражданите на България да заплащат по-високи разходи и да жертват здравето си, за да забавят неизбежното отмиране на неефективните изпълнители? Би било по-лесно, по-малко рисковано и по-малко ресурсоемко, макар и навярно по-дръзко, да се остави НЗОК да извършва иновации. Ако получи възможност да изменя пакетите, мрежите изпълнители и цените, НЗОК също би могла да бъде иноватор и така да намали неефективността на изпълнителите. Решаващо за отстраняване на загубите в системата на здравеопазването не е характерът на платеца, държавен или частен, а да се предоставят инструменти на който и да е платец да иновира и съответните правомощия да ги прилага”. Трудно е да се оспорят професионализмът и обективността на цитираното твърдение. Ще му се доверят ли българските управници? И защо се предлагат варианти за реформи, които са хем калпави, хем вървят срещу принципите на пазарната логика и критериите за ефективност на здравноосигурителната политика? Това са въпроси, които ще третирам във втората част на статията! (Следва)