Емилия Милчева Постоянен борд от одитори от седемте най-известни компании в света да следи харченето на средствата от ЕС в България. Това предложение лансира в Банско коалиционният партньор НДСВ. Ако някой смята, че с наемане на по няколко човека от т.нар. Голяма четворка, която доминира в момента световния одиторски бизнес – КPMG, PriceWaterhouse/Coopers, Deloitte Touche Tohmatsu и Ernst & Young, работата ще тръгне, просто смалява проблема. Първо да закрием АДФИ Освен това, ако ще наемаме най-големите одиторски компании в света, най-добре да закрием Агенцията за държавна финансова инспекция, в каквато беше преобразувана някогашната Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, защото както е видно – от работата й е нямало и няма никакъв смисъл. Въпреки че уж осъществява контрол и върху обществените поръчки, а и по линия на различни европроекти за поне над 2 млн. евро укрепваше държавния вътрешен финансов контрол. За един от тях беше обявено, че след реализацията му “България ще разполага с одитните стандарти, които трябва да има една модерна финансово-контролна система”. Каквото и да значи това... Вероятно зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски, който предложи идеята, има основания. Наличието на звено за вътрешен одит в пътния фонд, нито на цяла дирекция “Одит на средствата от ЕС” не попречи по никакъв начин на Батко и братко да спечелят поръчки за 120 млн. лева. В края на февруари, когато размерите на бедствието станаха ясни, Управителният съвет на фонда утвърди нова структура, която предвиждаше въпросното звено да се “трансформира в дирекция и да се удвои броят на одиторите”. Въпросният брой на одиторите беше цифром и словом 1 човек – сиреч, да станат двама! Може да си представим как този един човек, който и да бил, е следял дали се спазват разписаните вътрешни процедури по предварителния контрол на възлагане на обществени поръчки. Гарантирайте независимостта Отделен проблем е независимостта на вътрешния одитор по действащия Закон за вътрешен одит в публичния сектор. Смята ли властта да го промени в посока на осигуряване на действителна независимост на одиторите от тези, които проверяват – кметове и др. Така записаното в глава “Финанси” на предприсъединителния договор на България към ЕС условие за разумно финансово управление и контрол с ударение върху вътрешния одит остава книжно пожелание. Защо държавата не укрепи законово и финансово положението на вътрешните си одитори през цялото това време е като да питаме защо преди 10 години икономическа полиция беше деструктурирана и разследването на икономическите престъпления беше придадено към НСБОП. Уж за да се прекърши “гръбнакът на мафията”... Пак по същото време отделите, които се занимаваха с тези дела, бяха орязани от НСС. Но да се върнем на основния въпрос: колко ще ни струва новата идея? За одита на пътния фонд, поръчан от Министерството на финансите, и извършен от KPMG, сумата беше 420 000 лева без ДДС. С данъка – 504 000 лева. За одита на проектите по САПАРД, за който ще се избира между “Делойт и Туш” и “Грант Торнтън”, парите едва ли ще са по-малко. При постоянен одиторски борд вероятно ще става въпрос за процент от стойността на проектите, които ще се проверяват. Помнете “енронизацията” След най-големия фалит в американската корпоративна история – на “Енрон”, най-големият търговец на енергийни ресурси в света, сериозно пострада фирмата, която днес можеше да е първата в Голямата четворка, т.е. петорка - “Артур Андерсън”. Одиторската компания, която е получавала над 100 млн. долара годишно от “Енрон” за счетоводни и консултантски услуги, беше призната за виновна заедно с корпорацията – за възпрепятстване на правосъдието чрез унищожаване на документи за одита на “Енрон”. Както се разбра, одиторът е бил наясно с т.нар. операция “Партньори” на “Енрон” и фиктивните компании, но си е затварял очите – все пак “Енрон” е бил сред най-големите му клиенти. Така че защо правителството не вземе да стегне още новия закон за независимия финансов одит, който така и не успя да приеме до края на тази сесия, и да ремонтира из основи този за вътрешния одит в публичния сектор. Но по-същественият въпрос е защо коалицията не одобри в Банско идеята офшорни фирми да нямат достъп до обществени поръчки и средства от ЕС? Може би не са чели доклада на ОЛАФ за продажбата на около “800 железопътни вагона за сумата от 6,2 милиона евро на офшорни компании (ТРЕФЕРН КЪНСЪЛТАНТС ЛТД, Сейшелски острови и ФАНТОМ ГРУП ЛТД, Гранд Търк), контролирани от групата Николов-Стойков”.