Боян Чуков Вехтозаветната история за покоряването на Юдея от асирийско-вавилонския цар Навуходоносор отново възбуди емоциите в Европа. Днес историята, превърната от гениалния италиански композитор Джузепе Верди в операта „Набуко”, даде името си на един газопровод. В Будапеща само преди дни се проведе двудневна конференция за „Набуко”, която съвпадна с посещението на Никола Саркози в Унгария, откъдето е неговата фамилия. Изказването на заместник генералния директор на Gaz de France (GDF) Жан-Мари Доже даде повод отново да се почувства огромният сблъсък на интереси около въпросния стратегически газопровод. Замисълът е той да излезе извън орбитата на мощния „Газпром”, като заобиколи територията на Руската федерация. Всяка една от страните разбра това, което й се искаше, в думите на Жан-Мари Доже. Противниците на „Газпром” чуха, че GDF е взела решение да се присъедини към проекта „Набуко”. Обаче по-късно стана ясно, че представителят на френската компания е заявил само желание за участие в строителството на газопровода, а не става въпрос за окончателно решение. Точните думи на Жан-Мари Доже са следните: „ Аз няма да ви разкрия голяма тайна, ако ви кажа, че Франция иска да участва в проекта „Набуко” в качеството си на партньор. Ние можем да имаме съществен принос.” Очевидно е, че има и разминаване между представителя на GDF и френския президент, който в Унгария обяви за участието на Франция в „Набуко”, и неговите думи бяха излъчени по френска радиостанция. Получи се нещо като в стария виц, че не става въпрос за компютри, а за компоти. Все пак няма как да не направим с малко въображение паралел между операта на Джузепе Верди и проекта, които носят едно и също име. Артур Пужен, който е съвременник на маестрото, казва: ” ...по време на репетициите и зад сцената постоянно се събираха служещи, работници, художници, осветители, машинисти, възбудени от това, което чуват, и оставяйки своята работа, следяха с отворена уста това, което става на сцената.“ Когато завършвал даден фрагмент, те си обменяли впечатления, и най-често се чувало възклицанието „Това е ново безумство!” Нищо не можело да се сравни с „Набуко” освен...”Реквием”. Но да се върнем към мириса на газ и компанията „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”, която планира да строи газопровода на стойност 6 млрд. долара. Съгласно плановете се очаква към 2012 г. „Набуко” да заобиколи Русия и да свърже Европа със Средна Азия. Поради обтягане на отношенията между Руската федерация, от една страна, и САЩ и ЕС, от друга, ръководителите на страните, които печелят от газопроводните мрежи, дадоха на своите публични изказвания „променлива геометрия”. Унгарският премиер Ференц Дюрчани призова за бързо вземане на решение за реализирането на проекта „Набуко”. Все още няма яснота кой ще го финансира, а и няма ясен отговор на основния въпрос „Где газ?” Оттам произтича и следващото питане „Что делать?” Унгарският премиер обаче не пропуска да допълни, че ЕС подкрепя и „Южен поток”, който естествено е алтернативен на „Набуко” и е рожба на „Газпром”. Така Будапеща без много шум се превърна в разпределително депо на руския газов гигант в Източна Европа с всички произтичащи от този факт финансови позитиви за страната. Нещо повече, годишният стокообмен между Руската федерация и Унгария достигна около 6 млрд. долара. Проблемът на Ференц Дюрчани в последно време се състои в дистанцията, която той спазва между „Набуко” и „Южен поток”. А тя, няма как да не забележим, има отношение към „спонтанните” народни вълнения срещу унгарските социалисти. Тъй като е почти сигурна военна операция на САЩ срещу моллите в Техеран, повече от ясно е, че ирански газ скоро няма да потече по алтернативните газопроводи към Европа. При създалата се обстановка в Ирак, Афганистан и евентуалното нападение срещу Иран най-вероятно отново ще има рязко покачване на цените на въглеводородните енергийни източници в света. Енергийните гиганти на Русия ще повишат своите финансови постъпления и ще станат още по-силни в Централна Азия и Каспийския басейн. Не е случайна и надпреварата на кого му е „по-голяма новата бомба”, както и широкомащабните военни учения на ШОС(?) в Централна Азия. Играчите Ключова страна за проекта „Набуко” е Туркменистан, който добива годишно около 65 млрд. м3 природен газ. Иран-90 млрд. м3, Казахстан-25,3 млрд. м3 (към 2015 се очаква да станат 45 млрд. м3) и Азербайджан-6,7 млрд. м3 (към 2012 се очава да станат около 20 млрд м3). В момента „Газпром” снабдява Европа годишно със 160,3 млрд. м3 газ, а през 2020 обемите се очаква да достигнат до 200 млрд. м3. Газопроводът „Набуко” предвижда транспортирането годишно до Европа на 31 млрд. м3. За тази цел обаче трябва да се построи Транскаспийски газопровод (това е задължителното начало на „Набуко”) по дъното на Каспийско море. Негова алтернатива е прикаспийският му конкурент, който е част от газопреносната мрежа на бившия СССР и е в орбитата на „Газпром”. Уравнението е с три неизвестни, а не с две Преди своята смърт в края на миналата година Туркменбаши подписа договор с Китай за доставка годишно на 30 млрд. м3 газ на бурно развиващата се китайска икономика, т.е. появи се и трети магистрален Трансевразийски газопровод в посока изток. Туркменистан има и дългосрочен договор с „Газпром” за доставка годишно на 55 млрд. м3 от синьото гориво, голяма част от което отива за Украйна. Въпреки подписано между Турция и Туркменистан споразумение за ежегодна доставка на Анкара на 16 млрд. м3 туркменистански газ, договореното и до момента не е реализирано. Да не говорим, че и Индия си има своите енергийни интереси в Централна Азия. През август т.г. Ашхабад бе посетен от представителя на Държавния департамент във Вашингтон Даниел Съливан. Като последствие на 12 септември бе отложено официалното подписване на споразумението за Прикаспийския газопровод от президентите на Русия, Казахстан и Туркменистан. Картината е още по-неясна Никой не знае в действителност с какви залежи на природен газ разполага Ашхабад. Покойният президент на Туркменистан Сапармурат Ниязов бе обявил въпросните данни за...държавна тайна. Накратко, изходните позиции за правенето на планове по отношение туркменистанския газ са в момента абсолютно виртуални. Трите цитирани по-горе газопровода планират да се пълнят с един и същи газ. Група американски аналитици и експерти съвсем наскоро предложиха на световното обществено внимание аналитичен доклад „Глобален барометър за влияние”. В него са направени прогнози за срок от 3 месеца до 3 години. С помощта на мощни компютри и уникални алгоритми в режим на реално време се проследяват позициите на отделни страни. В доклада американските експерти твърдят, че „Русия и Китай са нанесли поражение на САЩ във формирането на критично важни алианси в Централна Азия”. Американските учени са на мнение, че един от факторите за „глобално преразпределение” в сферата на влияние на световните процеси е „подемът на Русия в съчетание с популярността на президента Владимир Путин”. В случай че САЩ атакуват, както се очаква, Иран с военни средства, в бъдеще можем съвсем спокойно да се преименува проектът „Набуко” в „Реквием”.