По почти всички критерии 2011-а беше загубена година за американската средна класа. Кого ще обвините за тези пропилени 12 месеца, зависи от политическите ви пристрастия. Нека обаче обобщим основните развития, които скриха и изгубените възможности през изминалата година. Ето и в кои сектори се крият най-големите опасности за американците от средната класа.
Пръв е трудовият пазар. Икономистите са единодушни, че най-ефективният начин за съживяване на американската средна класа е създаването на доходни, сигурни работни позиции в частния сектор. Неочакваната поява на 140 000 нови работни места в частния сектор през ноември сви безработицата до 8,6% - най-ниското равнище за последните две години и половина. Но розовата картина бе помрачена от данните, че 315 000 души са се отказали да търсят работа през миналия месец. Най-важният фактор обаче – качеството на новите позиции – е неясен. Местните и щатските администрации съкратиха 20 000 работни места в публичния сектор в цялата страна, а двупартийната схватка във Вашингтон блокира както плана на Обама на стойност $447 млрд. в подкрепа на трудовия пазар, така и проектозаконите на републиканците за създаване на работни места.

Пагубно противоборство

На второ място е фискалната дупка. Икономистите и този път са единодушни, че двупартийният план за намаление на федералния дефицит от $1,7 трлн. може да върне доверието на бизнеса и потребителите, да подсили икономиката и да създаде работни места. Годината започна с надежди, че двупартийният план Симпсън-Боулс може да си проправи път във Вашингтон. И президентът Обама, и лидерите на Републиканската партия обаче не успяха да се възползват от този шанс. Последваха месеци на пагубно противоборство – от пазарлъците през лятото, които довяха слухове за опасност от просрочие на дълга, през есенния провал на Суперкомисията към Конгреса да очертае план за намаляване на дефицита, до продължителната безизходица за финансирането на по-ниските социални вноски и удължените застраховки при безработица.
Трети е жилищният пазар. Цените на жилищата удариха осемгодишно дъно, а сумите по ипотеките, изплащани от над 10 милиона американски семейства, са по-големи от стойността на жилищата им. Състоянието на жилищния пазар тежи върху средната класа. През октомври Белият дом обяви промяна в правилата за изпълнение на ипотеките, които трябваше да помогнат на семействата да рефинансират заемите си при исторически ниски лихви, но този план се оказа твърде малък, за да има значителен ефект. И тук законодателните инициативи, които могат да направят нещо, са замразени в разцепения Конгрес.
Четвъртият проблем е висшето образование. Технологичният напредък създаде глобална икономика, в която представителите на американската средна класа трябва да се конкурират, ако не искат да изостанат. Нискоквалифицираните работни места в промишлеността вече са извън САЩ и едва ли ще се върнат. Допълнителното обучение за по-висококвалифицирани позиции в индустрията, получаване на колежанска диплома в практическа дисциплина или търсене на препитание и възможност за бизнес в Китай, Индия или други новоразвиващи се пазари са пътищата на американците, които имат потенциал да се конкурират в глобалната икономика. След впечатляващата реформа в основното и средното образование (К-12), на среща през декември с президенти на колежи Белият дом очерта обещаващи посоки на реформата към намаляване на таксите и подкрепа на иновационния потенциал на висшето образование. И тук обаче разделеният Конгрес едва ли лесно ще бъде убеден да действа.
Петият фактор е здравеопазването. Според резултатите от едно изследване, изнесени през септември, здравните застрахователи са повишили средната годишна премия за семейните застраховки с 9% през 2011 г., което е най-сериозното увеличение за период от почти десетилетие. Средната годишна цена за премия по семейна застраховка е била $15 073 през 2011 г., което е почти двойно повече от сумата през 2001 г. Това натежава върху работещите от средната класа и върху компаниите, които ги наемат. Демократите обвиняват застрахователните компании. Републиканците обвиняват здравната реформа на Обама. През ноември Върховният съд реши да разгледа законовите препятствия пред здравната реформа. Това е стъпка напред. Независимо дали здравната реформа на Обама ще оцелее, или ще бъде пометена през 2012 г., отсъждането на Върховния съд поне ще внесе известна яснота сред потребителите, здравната индустрия и гласоподавателите.
Шестият проблем е Европа. Без значение дали ви харесва, или не, американската средна класа живее в глобализирана и взаимосвързана световна икономика. Дълговата криза в еврозоната може да има разрушително въздействие върху крехкото американско възстановяване. След мудната първоначална реакция европейските лидери показаха някаква политическа воля в края на 2011 г. С малко късмет ще продължат да я проявяват и през 2012 г.
Седмият удар дойде от движението „Окупирай Уолстрийт“. Движението, което се появи тази есен, изтика разширяващото се неравенство в доходите в центъра на американския дебат. С времето тази доста разнородна група, изглежда, загуби фокуса си, а заедно с него и позициите си в проучванията на общественото мнение. Демонстрациите от декември срещу възбраните на жилища дадоха обнадеждаващи сигнали, но движението трябва да се обедини с профсъюзите, ако иска да се превърне в сериозна политическа сила.

Абсурдно умилкване

И накрая е ред на Чаеното парти. През втората година от съществуването си движението започна да се представя като защитник на средната класа. Призивите му за сериозно редуциране на дефицита и промяна на начина на работа на правителството са оправдани. Но абсурдното елементарно умилкване на кандидатите за президент на републиканците е непродуктивно. Средната класа заслужава сериозен дебат за начините за обновяване на икономиката, правителството и образователната система. А не празни заклинания, че правителството (и само правителството) е отговорно за всички злини в Америка.
Съвет за 2012 г.? Предстоят ни епохални избори, поне за бъдещето на американската средна класа. Гласувайте за прагматиците, не за партизаните.