Забавящият се ръст на индийската икономика и растящата съпротива срещу пропазарните реформи застрашават продължилото двадесет години индийско икономическо чудо. За да продължат напред обаче, министър-председателят Манмохан Сингх и съюзниците му ще трябва да продължат да изпълняват ангажимента си за либерализация на пазара, както и да защитят по-добре тази си политика пред обществеността.
Миналата седмица за първи път от пролетта насам Резервната банка на Индия реши да не повишава лихвените проценти на месечното си заседание. Централната банка реши да опита да овладее по-добре инфлацията, която в момента е около 9%. По-слабият растеж я накара този път да задържи мунициите си. Икономиката постигна годишен ръст от 6,9% през третото тримесечие, което е най-слабото й разширяване от повече от две години насам. Промишленото производство през октомври беше с 5,1% по-малко спрямо същия месец на предишната година.
Тези данни породиха безпокойство, тъй като Индия беше свикнала с годишен ръст от около 9%. Откакто бяха премахнати индустриалните лицензи и плановата икономика по съветски модел през 1991 г. – реформа, в чието изготвяне и прилагане помогна самият Манмохан Сингх, Индия разби на пух и прах някогашната популярна представа, че „индийският темп на растеж“ е може би около 3% на година.
За съжаление, макар че индийците в момента приемат бързия икономически ръст за даденост, те все още се съмняват в политиките, които всъщност го причиниха и го поддържат. Твърде много гласоподаватели и политици продължават да гледат с подозрение на по-свободните пазари и засилването на конкуренцията въпреки очевидния им принос за повишаването на ръста на икономиката и борбата с бедността. И точно когато анализаторите потвърдиха забавянето на икономическия ръст, Сингх беше принуден да преустанови плановете си за отваряне на индийската търговия на дребно за чужди инвеститори.

Нужда от модернизация

Вината за по-бавния икономически растеж не трябва да се стоварва единствено върху отслабващата глобална икономика или опитите на централната банка да се пребори с високата инфлация. Недовършените реформи и неуспехът в модернизацията на индийската инфраструктура също са пречка пред напредъка на икономиката. Разпределението на хранителните стоки в частност е доста слабо развит сектор в Индия, в който преобладават дребните търговци и посредниците на много нива. Липсата на технологии и съвременна логистика е причината за загуби в ужасен мащаб, като правителството съобщава, че до 40% от плодовете и зеленчуците изгниват, преди да бъдат продадени. Спънките във веригата за снабдяване влошават инфлацията, а като се вземат предвид стотиците милиони индийци, живеещи в бедност, страната е особено чувствителна към ценовите скокове при хранителните продукти.

Погрешна стратегия

Следователно блокирането на инвестициите на Wal-Mart, Tesco и други международни вериги супермаркети е още по-погрешна стратегия. Тези пречки не само лишават Индия от нови инвестиции и съвременни технологии, от които страната се нуждае, но и дърпат назад един сектор, който би могъл пряко да понижи цените на храните и да повиши жизнения стандарт на населението.
В интервю за „Блумбърг“ от миналата седмица Сингх заяви, че ще продължи с опитите си за отваряне на икономиката. Премиерът прогнозира успех в усилията да издейства разрешение на чуждестранните компании да закупуват мажоритарни дялове в индийски фирми за търговия на дребно, след като минат регионалните избори в началото на следващата година и по-ниската инфлация подкрепи политиката на правителството му.
Може обаче да са необходими повече мерки от обявените до момента. Водената от партията Индийски национален конгрес управляваща коалиция на Сингх не разполага със сигурно парламентарно мнозинство, а силата й бе подкопана от скандали за корупция. Тя губи инерцията си и лидерската позиция на Сингх беше поставяна под въпрос дори преди забавянето на икономиката. Главната опозиционна партия, националистическата „Бхаратия Джаната“, доскоро подкрепяше реформите, но сега вижда удобна възможност да привлече дребните търговци на своя страна, тъй като те се страхуват от чуждестранните инвестиции. Политическите ветрове духат в лоша посока.
Едва ли ще преувеличим, като кажем, че в тази борба заложеното на карта е много. При това не само защото в Индия живеят 1,2 млрд. души. Поредният неуспех за модернизиране на индийската икономика напомня един стар въпрос за дългосрочните перспективи на страната: „Дали жизнената индийска демокрация е предимство или недостатък при острото съперничество с икономическия гигант Китай?“

Ръка за ръка

През последните двадесет години Индия показа, че демокрацията, смелите икономически реформи и изумителният темп на икономическия й напредък могат да вървят ръка за ръка. Междувременно несигурното политическо бъдеще на Китай си остава основен риск за икономиката й според много специалисти. Би било равносилно на трагедия, ако индийското колебание по отношение на капитализма и реформите, които й послужиха така добре досега, поднесе победата в това решаващо състезание на авторитарния й съперник.
Демократичните страни не могат лесно да приемат едностранното налагане на реформи. Но все пак гражданите им могат да бъдат убедени, че реформите ще са в техен интерес, стига лидерите им да приемат предизвикателството. Манмохан Сингх, който е един от великите либерални реформатори в историята на съвременния свят, няма какво да доказва в това отношение. Но съюзниците му, съперниците и гласоподавателите трябва да си зададат въпроса, дали наистина искат Индия да успее.