Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин заяви вчера сутринта в интервю за националното радио, че европейските средства вече не са основният двигател на българската икономика. И даде пример – за последните 3 г. в България са влезли 15 млрд. евро чужди инвестиции, а за следващите 6 г. бихме могли да получим 11 млрд. от ЕС. Тоест евентуалното им спиране заради българския съдебно-политически и корупционен батак няма да се отрази на икономиката ни чак толкова, както евентуално оттегляне на „другите“, големите пари. Подобно изявление обаче звучи доста безотговорно. Най-малкото защото затягането на кранчето от Брюксел ще е ясен сигнал за частните инвеститори, че в България няма подходяща среда за капиталовложения. Как според министъра биха реагирали „другите“ инвеститори, които са основно от Европа и САЩ? Най-вероятно биха гласували с краката си, както направи цветът на българската интелигенция в началото на прехода. Безотговорно е и да се отписват подарените 11 милиарда евро от ЕС, от които би живнал дребният и средният бизнес. Тези хора нямат друг начин да пробият партийните обръчи от фирми, нито пък имат възможност да дадат своята лепта на корумпираните чиновници, за да получат финансиране по жизненоважен за тях проект. И поради още една причина това изявление е безотговорно – защото, като ни спрат европейските фондове, ние се превръщаме в 100-процентов донор на Брюксел, който си плаща членския внос, без да получава нищо – за миналата година той е бил 280 млн. евро, а за тази – 314 млн. евро. Явно и тези дребни пари на българския данъкоплатец не значат нищо за Ивайло Калфин.