Мениджърът на паричен фонд Бил Бренан прекарва по-голямата част от деня си в мисли за нещо, което повечето американци приемат за даденост – водата.
И макар че водата вероятно е най-важната суровина, защото без нея никой от нас не би бил жив, като инвестиция тя няма нито блясъка на златото, нито енергията на петрола.
Бренан обаче, който е инженер със специализация в областта на механиката и биомедицината, е един от малцината инвеститори, които съзират все по-големи възможности за правене на пари от вода.
„Непрестанно следим какво се случва“, казва Бренан, който управлява портфейла на базирания в Сан Франциско 12-годишен хедж фонд Summit Global Management, основан от Джон Дикерсън.

Специална ниша за $6 млрд.

Summit, който по думите на Бренан управлява активи на стойност $500 млн., е един от малкото американски фондове, които инвестират почти изцяло в акции на водни компании, водоизточници и водни хранилища, земя, под която има водоносни пластове, и водопроводни съоръжения.
Това е една специална ниша в инвестиционния свят с активи за около $6 млрд. На глобалния пазар играят по-малко от дузина фондове за инвестиции във водния сектор, което е като капка в морето на суровинните фондове.
Някои хора обаче виждат в сектора много добри възможности за правене на пари, тъй като в много региони се усеща все по-остър недостиг на сладка вода заради увеличението на населението и засилената активност на земеделието и индустрията.
Според инвеститорите в сектора водните фондове ще спечелят от належащата необходимост от ремонт и подмяна на износените и остарели водопреносни и канализационни системи. За освежаване на инфраструктурата само в САЩ ще се похарчат поне $500 млрд. през следващите 20 години според Агенцията за опазване на околната среда (ЕPA).
Скептиците обаче твърдят, че инвестициите във водни активи крият сериозни рискове, а малкият пазарен дял е ясен знак, че паричните мениджъри нямат кой знае колко голям потенциал за ръст. Според други инвестиционните фондове, които са фокусирани само върху водния сектор, често инвестират твърде много в неликвидни активи – като права за достъп и експлоатация на водни ресурси, които трудно могат да бъдат оценени и търгувани.
„Обикновено чакаме някое бедствие да ни събуди, за да решим да инвестираме в промяната. Или да ни удари по джоба“, казва Доун ван Зант, президент и основател на Water-stocks.com.
За инвеститор като Бренан, който е оптимист за водния сектор, липсата на конкуренция е добре дошла. Той наблюдава резултатите на около 400 компании, които получават поне една трета от приходите си от бизнес, свързан с водата. Някои от активите в списъка му включват компании за сондаж и пречистване на вода, както и такива за инженерни и строителни дейности. Сред любимите акции на Summit са тези на American Water Works, бразилската Companhia de Saneamento Basico и ITT Corporation.
Около половината от парите на Summit са инвестирани в акции, казва Бренан. Последният отчет на Summit в Комисията за ценните книжа и фондовите борси (SEC) докладва, че фондовете й държат $96 млн. в американски акции, към които по думите на Бренан можем да прибавим и ценни книжа на чуждестранни компании с обща стойност на капиталовия портфейл от $250 млн.
Summit Global притежава и права за достъп и експлоатация на вода на стойност $250 млн., които включват разрешителни за достъп и използване на водата в пласта под действащи ферми в западната част на САЩ и в Югоизточна Австралия, където недостигът на вода е много сериозен и търговията с тези права е позволена.
„За някои секторът може да е скучен или муден, казва Бренан. Водният бизнес е идеален за инвестиции на фондации, семейни тръстове и хора, които имат дългосрочни перспективи, разбират фундаменталните ръстови показатели в бизнеса и се стремят към възвръщаемост от порядъка на 6, 8 до 10% на година.“
Съвкупната годишна възвръщаемост при един от главните фондове на Summit е 9,4% от създаването му през 1999 г. по данни от 31 октомври. За същия период индексът за компании с малка пазарна капитализация Russell 2000 е донесъл на инвеститорите си 5,8%.
Някои от най-добрите резултати на Summit са между 1999 г. и 2006 г., когато средното покачване е в силни двуцифрени измерения. След това възвръщаемостта пада. През 2010 г. фондът регистрира ръст от 7,76%, а към края на октомври тази година е със спад от 1,3%.
„По-скромното ни представяне в сравнение със S&P през последните години е свързано със стратегията ни да влагаме в подценени акции. Рисковата търговия от март 2009 г. бе труден период за много институционални инвеститори с нашия профил“, казва Бренан и допълва, че сериозното участие в комунални дружества е ограничило печалбите, тъй като секторът е встрани от възхода на пазара. „При нас важни са резултатите в рамките на пет-десет години, а не на база предходно тримесечие или година, така че подходът ни е за търпеливи и благоразумни инвеститори, с по-отдалечен хоризонт на очакване, а не за трейдъри.“

Най-големите фондове са в Европа

Един от малкото американски конкуренти на Summit е хедж фондът Water Asset Management, който действа от 2006 г. и влага изключително и само във вода, като активите му са на стойност $300 млн.
Най-големите фондове са в Европа начело с базирания в Женева Pictet Global Water Fund (с активи под управление за $3,4 млрд.), SAM Sustainable Water Fund ($1,3 млрд.) в Цюрих и Kleinwort Benson Investors, консултант на базирания в Ирландия Calvert Global Water Fund ($62 млн.)
Тод Петцел, главен инвестиционен директор на Offit Capital Advisors, която управлява $6 млрд. от името на богати семейства и неправителствени институции, казва, че е трудно да се намери инвестиция, която да е изцяло в сектора за вода. А много от т. нар. водни фондове са „замърсени“ с вложения от друг характер.
Стратегията му при клиенти с интереси в областта е да потърси конкретни проекти, в които клиентите закупуват дългосрочен дял от права за достъп и експлоатация на водоносен пласт.
Един от най-известните играчи в бранша е милиардерът от Тексас Ти Буун Пикенс, по-известен като петролен магнат. Той е физическото лице – най-крупен собственик на вода в САЩ, благодарение на правата си над Ogallala Aquifer в Тексас, третия по големина подпочвен водоносен слой в света. Той обезпечава 27% от цялото напояване в САЩ и 70-90% от водата за напояване в Канзас, Тексас и Небраска, три от най-важните производители на зърнени култури в страната.