Когато изследваме евентуалния профил на подпалвача или на подпалвачите на коли, трябва да имаме предвид, че класическата клинична картина на пиромана е много ясна. Този човек или тези хора, ако имат такава картина, се забелязват.
Пироманията си е психиатрична диагноза с много ясни симптоми. Част от тях са такива, че страдащият обикновено остава на мястото и няма съпротива, няма усещане. Натрупаното напрежение или възбуда, които подпалването предизвиква и разтоварва символично, е актът, който му е необходим да завърши тази натрапчивост.
При тази натрапчивост той обикновено няма този контрол да се прикрива и да избяга от мястото, а още повече да бъде системно незабележим.
Човекът или хората, които палят коли, не отговарят на клиничната картина, която е описана от системните наблюдения на това страдание. Пироман може да се концентрира върху определени предмети и ситуации, когато има съчетание с други проблеми, като социопатията или други личностни разстройства. Тогава може да има привличане на симптоми от пироманията.
В световен мащаб страдащите от пиромания са под 1% от населението. Много рядко срещано е, диагнозата трудно се поставя, защото трябва да се отхвърлят много други предположения, но много често тази картина е свързана с отчетлива етиология, т.е. с причинната връзка в ранното детство или юношеството.
90% от същинските пиромани са мъже в своята късна възраст, тийнейджъри или младежи. Много малко от подпалвачите са пиромани - под 7-8% е разликата в световен мащаб. Трябва отчетливо да се направи тази разлика между пироман и подпалвач. Мотивацията при пиромана е изцяло несъзнателна, няма никакво инструментално значение. Подпалването и наблюдението на пожара са самата цел, защото то предизвиква символично разтоварване.
Вниманието и фокусирането върху подпалвача са част от мотивите му. Такъв тип човек обикновено има затруднение с контрола върху импулсите си.